Трансакции и трансакциионни разходи и външни ефекти

0



В съвременната институционална теория ключовата категория е трансакционни разходи. Счита се, че възникването на тази категория е причина за раждането на теорията за правата на собственост, теорията на фирмата, теорията на икономическите организации и мн.др. Много често категорията трансакционни разходи се разглежда като отправната точка за разграничаването между стария и новия институционализъм. Тя е в основата на раждането на неоинституционализма като такъв.

1. Понятие и значение на трансакция

Под трансакция ще разбираме дейността на човека във формата на отчуждение и присвояване на права на собственост и свобода прието в обществото, които се осъществяват в процеса на планирането и контрола за изпълнението на обещанията, а също и адаптацията към непредвидените обстоятелства. Понятието трансакция е въведено от водещите институционалисти Джон Комънз в книгата му „Институционална икономика” /1931г./, където Комънз е записал следното: „Трансакцията това не е обмен на стоки, а отчуждаване и присвояване на права на собственост и свобода създадени от обществото. Правата на свобода се разглеждат като отделна категория различни от правата на собственост. Това е едно от основните човешки права записани в конституцията на повечето страни. От гледна точка на неоинституционализма обаче, правата на човека в т.ч. и правото на свобода напълно могат да се разглеждат в рамките на правата на собственост, доколкото те са свързани основно със стимулите. Има и още един друг аспект при определянето на трансакцията. Институциите осигуряват разпространяването на волята на отделния човек зад пределите на областта в рамките, на която той може да влияе върху обкръаващата го среда непосредствено със своите действие, т.е. в рамките на простия физически контрол. В резултат на такова разбиране следва да се говори за трансакция в отличие от индивидуалното действие като такова или размяната на стоки. Следва да отбележем, че между понятието индивидуално действие и трансакция съществува момент на тъждество доколкото и в двата случая става дума за действията на човека като проявление на неговата воля, но тогава когато се разглежда трансакцията в явен вид трябва да бъдат определени ограниченията социалния фон или контекста, в който тези действия се разглеждат. Ако използваме терминологията на Карл Маркс можем да кажем, че трансакцията като обществено определена форма на действие на индивида е такова действие, в резултат на което самият индивид става обществено определен. По такъв начин трансакцията се оказва действие възникнало от взаимодействието между хората. В икономическата теория взаимодействието между хората се разглежда на фона на такива ключови допускания като ограничеността на ресурсите, преследването на собствени интереси и т.н. Ето защо трансакцията съдържа в неявна форма три момента едновременно явяващи се отражение на три вида социални отношеиня – конфликта, зависимостта и порядъка. Конфликтът може да се определи като отношеине на взаимо изключване по повод използването на ограничения ресурс. Взаимозависимостта се дефинира като отношение отразяващо взаимното разбиране на възможностите за повишаване на благосъстоянието посредством взаимодействието. Порядъкът е онова отношение, посредством което се определя не само сумарната печялба, но и нейното разпределние между заинтересованите страни. В дадените отношения, т.е. трансакцията проявява „излизането” на човека от собствените му граници, добавяне към физическата природа към друга природа, която можем да наречем социокултурна както казва Емил Дюркем. Средство за такова излизане се оказват правилата, които регулират дейността на човека. Излизането се проявява също в това, че хората с висока вероятност очакват резултати, които стават все повече и повече отдалечени от кръга на техните индивидуални знания, също и непосредствено не могат да бъдат реализирани, чрез физическия контрол от страна на разглеждания човек. Характерен пример за трансакция е придобиването от икономически агент на права на собственост върху поземлен участък или парцел земя. Съдържанието или значението на дадения акт излиза далеч зад границите на това, което непосредствено прави дадения човек. Тук се включва събиране на информация, провеждане на преговори, оформяне на покупката с предварително изучаване на историята на титула на собственост на дадения парцел, неговото застраховане, регистрацията на правото на собственост и т.н. Даденото определение за трансакция позволява да се анализират различни форми на стопанската дейност в рамките на една и съща система понятия и в същото време може да се търси друга плоскост в различните икономически теории.

Първо ще разгледаме възможните видове трансакции, второ да установиме отношението трансакция сделка и трето да се изясни от какво са обособени едновременното съществуване на различните видове трансакции и процеса на заместването на един тип с друг.

2. Видове трансакции по Комънз.

Той е първият човек, който дефинира трансакциите и извежда три типа трансакции.

1ви тип – Това е сделката или търговската трансакция. В нея за усъществяване на фактическо отчуждение и присвояване на правата на собственост и свобода е необходимо едновременното съгласие на страните основано на икономически интерес на всяка от тях в съответствие с относителната сила на преговарящите и юридическият им статус и т.н. По такъв начин в дадената трансакция условието за усвояване на блага от един агент е признанието на контрагента за наличие на ценност в веща не по-малко от онази, която обладава за него веща негова собственост. Търговската трансакция е единствената форма, в която е възожно да се съблюдава условието за симетричност на правните отношения между контрагента. Разглеждането на симетрично избирателната размяна като доминираща форма на взаимодействие между икономическите контрагенти въобще може да доведе до отъждествяването на трансакцията и размяната или само до формалното им различаване. На свой редтакова опростяване създава допълнителна сложност за сравнителния анализ на различните форми на икономическа организация. Един вид своеобразен пазарен редукционизъм???? – когато всички форми са представени като пазарни. Отегчителен пример на търговската трансакция по мнението на Джон Комънз е не производството, а предаването на богатството и по-точно правата на собственост от един икономически агент на друг икономически агент. Оценката на дадения признак зависи от признанието или непризнанието на производителността на размяната на блага, който непосредствено се оказва свързан именно с дадената форма на трансакцията. За разбирането на структурата на трансакцията ще се възползваме от хипотетичния пример, който дава американският институционалист – според него участниците в търговската трансакция с минимален формат са пет страни, всяка от които от начало е потенциална, а след това фактическа участница в законния процес на отчуждаване и присвояване на права на собственост. Тези играчи са двама продавачи, двама купувачи и съд, изпълняващ функцията на гарант. Във връзка с осъществяване на дадената трансакция могат да се отделят четери типа отношения и свързаните с тях проблеми на потенциално конфликтни ситуации.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus