ПРЕДМЕТ, ОБХВАТ И МЕТОДИ НА ИКОНОМИКСА. ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ В ИКОНОМИЧЕСКАТА СИСТЕМА

0

Икономиксът изследва начините, по които хората разпределят и използват ограничените ресурси, за да задоволят определени конкуриращи се потребности чрез механизмите на пазарната система. Тъй като дейността на хората е в условия на ограниченост на ресурсите, те се стремят към оптимизиране на резултатите от тази дейност.

В зависимост от подходите при определянето на предмета в икономическата теория се формират различни направления и школи:

1)      Школа на меркантилистите – основната идея се изразява в разбирането, че богатството се натрупва във формата на благородни метали, което се осъществява чрез развитието на външната търговия. За това меркантилистите са за износа на стоки от националното стопанство и против вноса на чуждестранни стоки.

2)      Класическа школа – центърът на икономическите интереси се измества от сферата на търговията към сферата на производството. Така се формират две нови школи – школата на физиократите и школата на класическата английска политическа икономия. Според физиократите богатството се създава в сферата на земеделието, а всички други отрасли и дейности са безплодни. Основоположник на физиократизма е Франсоа Кене, според който свободата на човешката дейност се основава на частната собственост, с което се поставят основите на икономическия либерализъм. Характерно за втората школа е, че за източник на богатството се възприема труда в производството, независимо от отрасъла, в който се прилага. Най-видни представители са Смит, Рикардо, Малтус, Мил, Сей.

3)      Неокласическа школа – в центъра на икономическите изследвания се поставя човекът с неговите субективни предпочитания, с възможностите за осъществяване на алтернативен избор. Един от най-важните принципи на това направление е маржинализмът, в чиято основа стои теорията за пределната полезност. Също така се оформят и няколко течения – Виенска, Лозанска и Кеймбриджска школа, като те показват, че неокласическото направление доразвива предмета на икономическата теория главно чрез развитието и обогатяването на използваните методологични принципи.

4)    Кейнсианска школа – основоположник е Кейнс, който е за намеса на държавата в икономиката, чрез която намеса дадено правителство с фискални и монетарни мерки би могло да смекчи негативните ефекти на бизнес циклите, икономическите рецесии и депресии.

5)    Монетаризъм – развива се принципа на ненамеса на държавата в икономиката. Монетаристите, с най-ярък представител Фридман, развиват възгледа, че пазарите в съвременните условия са високо конкурентоспособни и са в състояние да осигурят необходимата макроикономическа стабилност. Отдава се особено значение на количеството на парите в обръщение.

Икономиксът се разделя на микро, макро и международна икономика:

1)      Микроикономиката разглежда принципите на поведение на отделните икономически единици – потребители, производители, фирми, в обхвата на съответните пазари. Микроикономиксът дава отговор на въпроса как всеки отделен стопански субект осъществява своя избор за използване на ограничените ресурси.

2)      Макроикономиката разглежда принципите на функциониране на националната стопанска система. В основата се поставя определянето на макроикономическо равновесие. Основите въпроси тук са за динамиката на националното производство, заетостта и безработицата, инфлацията.

3)      Международната икономика изследва основно въпроси като защо страните търгуват помежду си и какъв е ефекта от международната търговия – как тя влияе върху икономическото благосъстояние на отделните страни.

В последните години се забелязват и нови насоки в икономическите изследвания, свързани с факта, че икономическата действителност непрекъснато се развива. От тази гл.т. се говори за мезоикономикс, който изследва крупните корпорации, и мегаикономикс, разглеждащ взаимоотношенията между националните стопанства в рамките на световното стопанство.

Всяка наука изпълнява определени функции като функциите на икономикса са главно познавателна и приложна. Чрез опознаване на икономическата действителност се стига до ново знание за механизмите на нейното функциониране и така може не само да се обяснят, но и да се прогнозира развитието на процесите. Приложната функция се състои в способностите на икономиката да подпомогне разработването на технологии за въздействие върху състоянието и хода на икономическото развитие.

Методологията на икономикса се състои от следните компоненти:

1)      Система от дефиниции, ясно описващи използваните променливи;

2)      Система от предположения,описващи условията,при които моделът е приложим;

3)      Една или повече хипотези относно поведението на променливите – как те си взаимодействат;

4)      Прогнози, които се правят за модела;

5)      Тестване на прогнозата с действителни данни.

Икономиксът използва редица конкретни средства, за да наблюдава,измерва, анализира и прогнозира поведението на икономическите променливи. Използват се икономически данни, индекси, номинални и реални променливи, измерване на измененията и др.

При оценка на състоянието и изменението на икономическата система се използват два важни подхода в провеждането на анализа:

1)      Позитивен – описване на реалното състояние на икономиката. Констатира се състоянието на фактите и показва това, което е било, което е и което предстои, въз основа на реално осъществяващи се тенденции в икономиката.

2)      Нормативен – дава представа за това, което би следвало да бъде по отношение на икономическите процеси при наличие на определени параметри. Той е основа за търсене на алтернативи, различни от действителното състояние на икономиката и извежда определен инструментариум за осъществяването им.

Ето защо изследването на обособените икономически субекти в микроикономиката предполага приложението главно на позитивния подход, докато при макро и международната икономика е по-застъпен нормативният подход.

Ако могат основните икономически проблеми да се сведат до три въпроса, това биха били какво, как и за кого да се произведе. Тези три фундаментални въпроса възникват при организацията на всяка икономическа система главно поради ограничеността на ресурсите. За това изборът на хората е обусловен от изискванията за икономичност, рационалност, ефективност, продуктивност. Противоречието между потребностите и средствата за тяхното задоволяване се изразява в това, че човешките потребности са неограничени за разлика от ресурсите, необходими за производството на блага за задоволяване на тези потребности. Разбира се съществуват и т.нар. свободни ресурси, които съществуват в достатъчно количество за удовлетворяване потребностите на всички, но науката се интересува от икономическите ресурси – фактори за осъществяване на производството, защото тяхната ограниченост поражда икономически проблеми. Такива ресурси са естествените ресурси – земя и други природни ресурси, които имат първичен характер и са елемент на националното богатство; труд – физически и интелектуални способности на хората, което също е елемент на националното богатство и зависи от социалната система и демографската структура на страната; капитал – вторичен фактор на производството, т.к. се създава в самия производствен процес и включва физически и финансов капитал като състоянието на физическия (сгради, машини, оборудване) отразява технологичния и технически напредък на нацията; предприемачество – включва мениджърските и организационни умения, като предприемачът е този, който трябва да обедини всички необходими фактори, за да се осъществи производството.

Наличието на ограниченост във възможностите за задоволяване на човешките потребности предполага правенето на някакъв избор. Налице са различни алтернативи, за които стопанските субекти съпоставят всяка допълнителна единица разход с всяка допълнителна единица полза. Накрая на база на сравнение на очакваната маржинална полза се прави избор, което значи, че се възприема една алтернатива при отказ от всички останали.

Алтернативната цена е  цената на пропуснатата възможност на следващия най-добър начин за оползотворяване на ресурсите.

Основните принципи на икономическо мислене и рационално поведение са оптимизационния и равновесния принцип:

1)      В основата на оптимизационния принцип са залегнали две обективни закономерности – при равни други условия колкото по-голямо е общото равнище на икономическата дейност за даден период, толкова по-малка е реализираната пределна полза от нея и когато субектът прави избор на дадена алтернатива, трябва да се откаже от нарастващата пределна изгода от друга. Избраната алтернатива трябва да носи максимална изгода от съответната икономическа дейност при минимални издръжки. За да определи границата на своята дейност субектът сравнява пределната изгода МВ с пределните издръжки МС. Този принцип може да се обобщи така:

  • МВ>МС – разширяване на икономическата дейност;
  • МВ<МС – съкращаване на икономическата дейност;
  • МВ=МС – оптимално равнище на икономическата дейност.

МВ – отразява безкрайната малка промяна в общата изгода, свързана с безкрайно малка промяна в дейността;

МС – отразява промяната в общите издръжки, предизвикана от безкрайно малка промяна в дейността.

2)      Равновесният принцип се прилага при анализиране на взаимовръзките и взаимодействието, които съществуват между поведението на икономическите субекти и вземаните от тях решения. Според този принцип цените са основен регулатор, който действа, докато се постигне изравняване на търсеното количество от дадено благо с количеството, което се предлага.

Границата на производствените възможности се определя от максималното количество продукция, което може да се произведе при пълно натоварване на производствените възможности. За целта на анализа се приемат следните ограничителни условия: количеството и качеството на ресурсите за дадения период са фиксирани; има два възможни за производство крайни продукта; някои ресурси са по-подходящи за производството на един в сравнение с друг краен продукт; технологиите на производство са фиксирани за дадения период. Границата на производствените възможности може да се представи графично:

Qx – количество от стока „Х“

Qy – количество от стока „У“

т.А – произвежда се само У

т.В,т.С – показват, че ресурсите за производство на Х и У се използват ефективно

т.D – произвежда се само Х

т.Е – показва комбинация от Х и У, които икономиката не може да достигне при зададеното равнище на ресурси и технологии
т.F – показва комбинация от Х и У, която не използва ефективно ресурсите

Всяко увеличаване на производството на единия от двата крайни продукта води до намаляване на производството на другия, защото производствените възможности са зададени и не могат да се променят в рамките на фиксирания период. При нарастване или намаляване на ресурсната осигуреност кривата на производствените възможности се мести съответно нагоре или надолу, успоредно на първоначалното и положение:

 

При промяна на технологията за производството на един от двата продукта, кривата на производствените възможности се измества като променя наклона си:

 

Алтернативните разходи или цена на повече производство на единия продукт представляват повишена загуба от неосъщественото производство на другия. Това означава, че алтернативните разходи за произведената в повече продукция нарастват, т.к. загубата от непроизведения продукт също расте. Това е известно като закон за нарастващите алтернативни разходи.

Границата на производствените възможности показва още една важна икономическа зависимост известна като закон за намаляващата възвръщаемост. Той показва, че с нарастващи допълнителни разходи на променливия фактор се създава всяка нова допълнителна единица от произвеждания продукт или с едни и същи прирасти на променливия фактор се създават по-малки допълнителни прирасти на продукта. С други думи казано с увеличаването на издръжките за осъществяване на дадена стопанска дейност, допълнителният пределен продукт намалява.

Съвременните икономики функционират на основата на специализацията и разделението на труда. Разделението на труда лежи в основата на икономическия прогрес поради това, че чрез него се създава такава организация на производството, при която всеки индивид се специализира в извършването на определени дейности и функции, което повишава производителността на труда. Специализацията изразява склонността на индивида да се занимава с определена дейност, за която има най-големи възможности и предпочитания.

При анализа на стопанското поведение се  установява, че в зависимост от условията и организацията на дейностите се създават абсолютни и сравнителни предимства при извършването им:

1)      Абсолютните предимства представляват възможността на едни стопански субекти да постигнат определени резултати с по-малко ресурси или с дадени ресурси да постигнат по-големи резултати. Тази теория е развита от Смит и обикновено се свърза с природни дадености и осигурява по-високи крайни икономически постижения;

2)      Теорията за сравнителните предимства е развита от Рикардо и те представляват възможността на едни стопански субекти да се специализират в дадена дейност на основата на относително по-ниските алтернативни разходи за производството на определена стока или услуга и съответно да произвеждат от нея по-големи количества, отколкото ако произвеждат всички стоки. Това позволява разменянето на произвежданата продукция с продукцията на други стопански субекти и така да разполагат с по-големи количества от различни стоки, отколкото ако ги произвеждат сами.

Можем да съдим за основните характеристики на икономическите системи от начина, по който те решават основните проблеми на икономиката. На тази база се прави тяхната типология:

1)      Пазарна икономика – икономическа система, при която повечето от разпределянето на ресурсите става чрез взаимодействието между продавачи и купувачи на стоки и услуги. Най-ефективните връзки между икономическите субекти са пазарните връзки, като в основата на тяхната ефективност стоят два принципа – възмездност и еквивалентност на размяната. Участниците в нея се стремят към възможно най-голяма изгода, а механизмът на осъществяване на пазарната връзка се проявява чрез конкурентното образуване на цените. В зависимост от броя на пазарните участници, достъпа до информация и възможностите за въздействие върху основните пазарни сили и формирането на цените различаваме пазар на съвършена и на несъвършена конкуренция. На въпросите какво, как и за кого да се произвежда се отговаря по следния начин: какво – зависи главно от размера и измененията в търсенето на пазара на стоките; как – определя се от изискванията за икономическа и техническа ефективност, т.е. фирмите работят на границата на производствените възможности; за кого – определя се от възможността да се получават доходи в определен размер, т.е. произвежда се за тези, които имат пари.

2)      Смесена икономика – включва както частен, така и държавен контрол. Необходимостта от ограничаване на икономическата власт на част от пазарните участници и разрастването на пазарните дефекти налагат развитие на икономическите функции на държавата. Целта на намесата на държавата в икономиката е да се предпази икономиката от пазарните несъвършенства и с това да се стимулира растежът на ефективността на пазарната система, да се даде свобода за развитие на конкуренцията.

3)      Командна икономика – производството и движението на стоки се определя от търсенето и предлагането на държавата и определените от нея цени. Държавата отменя принципите на частна собственост и централизира механизмите на осъществяване на връзките между потребителите и производителите чрез съставяне на държавен план за развитието на икономиката. В него се определя какво и как да се произвежда и как да се разпределят ресурсите и доходите в обществото.

Икономическата роля на държавата в съвременното общество се свежда до постигане на:

  • Ефективност – ограничаване на последиците от несъвършената конкуренция като монополизъм, липса на информация и др.;
  • Стабилност – поддържане на макроикономическо равновесие и стимулиране на устойчиво икономическо развитие чрез инструментите на фискалната и паричната политика;
  • Справедливост – целта е чрез преразпределение на доходите да се гарантират условия за съществуване на бедните, неработоспособните и безработните, но така, че да не се намали стимула за стопанска активност на икономически ефективните субекти.

 

You might also like More from author

Provided by water damage columbus