ПОВЕДЕНИЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ НА ПАЗАРА НА КРАЙНИТЕ ПРОДУКТИ

0

Сферата на потреблението обхваща съвкупност от дейности, насочени към задоволяването на човешките потребности. При всеобща ограниченост на ресурси и на блага, стои въпросът за тяхното разпределение така, че да се задоволят различните потребности възможно най-пълно. В същото време различните субекти имат различен достъп до разполагаемите възможности – тук в сила влизат и икономическите ограничения. Именно те определят как всеки потребител ще осъществи избора си и ще оптимизира резултатите от своята целенасочена дейност.

Потребителското поведение се анализира при следните предположения:

  • Потребителят има разумно рационално поведение;
  • Пазарните цени на благата и доходът на потребителя са зададени;
  • Потребителят, съобразявайки се с цените, планира такова разпределение на дохода,че да постигне възможно най-голямо удовлетворение при потреблението;
  • Потребителят разполага с пълна информация за всички възможни блага на пазара, за техните цени и своя доход;
  • Потребителят, за да реализира своята цел, трябва да може да сравнява полезността на различните потребителски кошници, които може да закупи с наличния си доход.

Теорията за поведението на потребителя дава отговор на въпросите как той решава какво и колко да купи и кое мотивира неговия избор при зададените цени и потребителски доход.

Икономическата активност на хората е насочена към удовлетворяване на човешките потребности. Потребността е субективно усещане, състояние на неудовлетвореност, което човекът се стреми да преодолее. Всяка потребност има качествена и количествена определеност.

Потребностите се задоволяват с определена система от блага в процеса на потреблението. Едно нещо може да бъде определено като благо само ако се обвързва със задоволяването на определена потребност. А възможността да се задоволява определена потребност се нарича полезност. Благата биват свободни и икономически, като свободните са неограничени и имат полезност, но нямат ценност. Икономическите блага пък са ограничени и имат както полезност, така и ценност. Извода, който можем да направим е, че ценността зависи от ограничеността на благата. Тя се определя от тяхната пределна полезност. При потреблението на едно делимо  благо полезността на последователно потребяваните му части намалява. При задоволяване на определена съвкупност от потребности с ограничени блага човек така организира потреблението, че в неговия край всички блага имат приблизително еднаква полезност. Тези твърдения са известни като първи и втори закон на Госен.

Съществуват два основни подхода за измерване на полезността:

1)      Кардинален – използва се за определяне на кардиналната полезност в условни мерни единици – ютили. При този подход обаче не може да се формира точна оценка за полезността, а скалата за нейното оценяване е в зависимост от субективните оценки и предпочитания. Тук се оценява всяко благо отделно.

2)      Ординален – използва се за орпеделяне на ординалната полезност на основата на сравнителната оценка. Тук за оценяване на полезността са необходими най-малко две блага, по отношение на които се определят предпочитанията и съответно алтернативната им комбинация при организация на потреблението.

Полезността на последната част от едно делимо благо определя неговата пределна полезност (МU). С увеличаването на количеството от потребяваното благо полезността на всяка допълнителна негова част намалява. Тази зависимост е известна като закон за намаляващата пределна полезност. Пределната полезност е още допълнителната полезност от потреблението на една допълнителна единица от дадено благо. Въпреки че при потреблението полезността на всяка следваща част от благото намалява, полезността от всички части на това благо се увеличава. Общата полезност (TU) е съвкупният ефект от потреблението на всички части от едно благо. Може да се определи и средната полезност (AU), която се формира като отношение между TU и съответното й количество благо. Средната полезност е полезността от една единица, определена въз основа на общото количество потребявано благо.

MU=∆TU/∆Q

AU=TU/Q

Q=1=>MU=∆TU

MU<0->TU  започва да намалява

MU=TUn-TUn-1

Поведението на потребителя в процеса на търсенето се свежда в крайна сметка до това, каква максимална цена е готов да заплати за включване на определено количество от определена стока в потреблението. По принцип той се ръководи от това, каква е нейната полезност при дадена цена. Според принципа на максимизиращото поведение потребителят се стреми към пропорционалност между цената и пределната полезност. С това се предизвиква увеличаване на потребяваната обща полезност, а цената е в съответствие с пределната полезност на последната единица от благото, включена в потреблението. Получава се разлика между максималната цена, която потребителят е готов да плати за определена единица от благото, и действителната цена, която се определя от пределната полезност на неговата последна част. В такъв случай потребителският излишък е допълнителната изгода за потребителя, получена като разлика между потребената обща полезност и заплатената полезност за определено количество благо.

 

Всеки потребител разполага с определен бюджет, който е ограничен. Когато целта е да се максимизира потреблението и да се постигне състояние на равновесие, доходът може да се изразходва между различни алтернативни комбинации от блага, като се съблюдава принципът на изравняване на цената и пределната полезност. Важно е всяка отделна стока да носи полезност, пропорционална на нейната цена, а отношението между пределната полезност на стоката и нейната цена се нарича претеглена пределна полезност. Когато в процеса на потреблението потребителят постигне изравняване на претеглените пределни полезности на стоките, той максимизира ефекта от потреблението и постига състояние на равновесие.

MUx/px=MUy/py

Ако MUx/px>MUy/py– пренасочване на парични единици от закупуване на У към закупуване на Х.

Чрез кривата на безразличие  се установяват предпочитанията на всеки потребител сред множество алтернативни възможности. Кривата на безразличие показва всички възможни комбинации от две блага, осигуряващи еднаква обща полезност.

 

Колкото по-далеч от началото на координатната система е разположена кривата на безразличие, толкова по-голямо равнище на удовлетворение отразява. Кривите на безразличието не се пресичат и са изпъкнали към началото на координатната система.

Кривата на безразличие има отрицателен наклон, което означава, че ако количеството на благото Х се увеличи, то количеството на благото У намалява, така че общата полезност за потребителя остава постоянна. Т.е. при движение по кривата, се определя количествената пропорция на замяната или пределната норма на заменяемост (MRS), която е числов коефициент, изразяващ количествената пропорция на взаимно заменящите се блага (MRS=dy/dx). MRS определя наклона на кривата на безразличието във всяка нейна точка и също така може да се определи от обратното съотношение между пределните полезности на благата. Заменяемостта на благата е възможна само в определени граници по кривата, които образуват зона на субституция, извън която заменяемостта е невъзможна. На границата на зоната на субституция MRS=0.

Най-важните ограничители за потребителя, когато той се стреми да максимизира ефекта от потреблението, са размерът на неговия личен бюджет и равнището на цените на стоките, които включва в потреблението. Ако означим бюджета с I, цените на стоките с Pa и Pb, а техните количества с Qa и  Qb, получаваме уравнението: I=Pa.Qa+Pb.Qb, което е уравнение на права, която се нарича бюджетна линия. Бюджетната линия е съвкупност от възможни комбинации на потребителския избор, които могат да бъдат осигурени при бюджетно ограничение и постоянно равнище на цените на стоките. Всички комбинации, които са надясно от бюджетната линия, макар и по-благоприятни, са недостижими поради ограничения бюджет. А комбинациите, които са наляво от нея, са възможни, но не са благоприятни, защото не осигуряват оптимални количества от благата.

 

Бюджетната линия е с отрицателен наклон, който се измерва чрез пределната норма на трансформация (MRTG). MRTG показва количественото съотношение, в което чрез замяната една стока се трансформира в друга и се установява чрез съотношението на техните цени (MRTG=dy/dx=Pa/Pb).

Изменението в дохода на потребителя или в цената на една от стоките съответно води до изместване на бюджетната линия:

1)      Ефект от изменение в дохода – изразява се в изместване на бюджетната линия надясно (ако доходът расте) или наляво (ако доходът намалява) при равни други условия;

2)      Ефект от изменение в цената – изразява се в изместване (промяна на наклона) на бюджетната линия от страната на координатната ос, изразяваща количествата на стоката с изменяща се цена. Ако цената намалява, се купуват повече стоки, а бюджетната линия се измества надясно, и обратно.

 

За да определим до какво равнище на потребление може да достигне един потребител е необходимо да сравним картата на безразличие (съвкупност от криви на безразличие, всяка от които има по-високо равнище на обща полезност, ако е по-надясно от останалите) и бюджетната линия, изразяваща конкретните възможности на потребителския избор. Точката, в която бюджетната линия е допирателна към една от кривите на безразличието, дава информация за възможно най-високото равнище на потребление, до което може да се достигне с реалните бюджетни възможности на потребителя. Това означава, че в процеса на потребителския избор ефектът от потреблението е максимизиран, а потребителят е в състояние на равновесие. При постигане на равновесие наклонът на бюджетната линия и наклонът на кривата на безразличие са равни, следователно: MRS=dy/dx=MUx/MUy=Px/Py.

 

Ще имаме промяна в равновесието ако се измени доходът или цената.

1)      Ефект от изменение в дохода – изразява се в последователно изместване на бюджетната линия поради изменение в дохода, в резултат от което се променя състоянието на равновесие на потребителя при равни други условия.

Допускаме, че доходът нараства и в резултат бюджетната линия се измества надясно и успоредно. Така тя става допирателна към нови криви на безразличие с по-високо равнище на потребление. Съответно и равновесието на потребителя се измества надясно от Е1 до Е4. Ако съединим с една линия точките на последователно постигнатото равновесие, се получава кривата „доход-потребление”, която определя как се измерват равнището и структурата на потреблението, когато доходът се изменя при равни други условия.

 

Кривата на Енгел се извежда въз основа на функционалната връзка между изменението на дохода и изменението на търсенето на една стока. Кривата на Енгел има различни форми в зависимост от това, дали стоката е нормална или нисша, както и от предпочитанията на потребителите.

 

2)      Ефект от изменението в цената – изразява се в последователно изместване на бюджетната линия само от страната на координатната ос, по която се определя количеството на стоката с изменящи се цени, в резултат от което се променя състоянието на равновесието на потребителя при равни други условия.

Допускаме, че цената на стоката Х намалява, а бюджетната линия се измества надясно от страната на абсцисната ос. Така се формират нови бюджетни линии, които стават допирателни към нови криви на безразличие. Променя се и точката на равновесие на потребителя, което се измества от Е1 до Е4. Ако се съединят тези точки, се формира кривата „цена-потребление”, която определя как се изменя равнището и структурата на потреблението, когато се изменя цената на една от стоките при равни други условия.

 

Кривата „цена-потребление” може да се определи и като крива на търсенето на стока Х, при положение, че неговата цена намалява при равни други условия. При намаляване на цената на Х, реалният доход нараства и това позволява да се потребяват по-големи количества от тази стока. В резултат потребителят постига изменения в равновесието си, като при всяка нова комбинация, количествата от Х ще са по-големи. Така лесно може да се построи кривата на търсенето на Х, като всяка точка на равновесие определя търсените количества от Х при намаляващи цени.

При формирането на определено състояние на равновесие в резултат от изменение в цената на стоките при равни други условия могат да се установят ефект на заместване и ефект на дохода. За определянето на ефекта на дохода и ефекта на заместването има два подхода:

1)      Хикс

 

2)      Слуцки

 

1)      Ефект на дохода и ефект на заместване при нормални стоки – ефектът на дохода е отрицателен по отношение изменението на цената или положителен относно изменението на реалния доход. Ефектът на заместването е винаги положителен по отношение изменението на дохода и отрицателен по отношение изменението на цената. Ефектът на заместването преобладава над ефекта на дохода, а кривата на търсенето е с отрицателен наклон.

 

2)      Ефект на дохода и ефект на заместване при нисши стоки – ефектът на заместването е отрицателен по отношение изменението на цената и положителен по отношение на реалния доход. Ефектът на дохода е отрицателен относно изменението на реалния доход и положителен по отношение изменението на цената. Но ако ефектът на заместването превишава ефекта на дохода, с намаляването на цената на стоката търсеното количество от нея се увеличава и кривата на търсенето има отрицателен наклон.

 

3)      Ефект на дохода и ефект на заместване при стоки на Джифън (нисша стока с голям относителен дял в потребителския бюджет) – ефектът на дохода преобладава над ефекта на заместването и затова кривата на търсенето придобива положителен наклон.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus