ПАЗАР И ПАЗАРЕН МЕХАНИЗЪМ

0

Пазарът е сферата, в която се осъществява размяната на стоките. Това е система от връзки и форми на реализацията им, които отразяват движението на стоките и парите и образуването на пазарните цени.

Пазарните субекти са участниците в пазарните сделки, които свободно и самостоятелно вземат икономически решения. Това са купувачите, продавачите и държавата, която чрез правителството може да участва косвено или пряко при осъществяването на пазарните връзки.

1)      Купувачите или домакинствата имат ключова роля в икономическия живот, т.к. те са търсещата страна в пазарното отношение. Техните решения относно стоките и услугите определят какво да се произвежда и в своето търсене те се ръководят от мотива за максимална полезност. Но освен в качеството си на търсещи определени стоки и услуги, домакинствата също така предлагат определени ресурси, които са тяхна собственост – земя, труд, капитал, и срещу това получават доходи.

2)      Функция на продавачите или фирмите е да създават блага и да ги придвижат до крайния потребител, т.е. производството и предлагането на стоки и услуги. В своята дейност те не само се стремят да възстановят направените разходи, но и да реализират печалба. Основният мотив в тяхното поведение е максимизирането на печалбата, която е разлика между получените от продажбата приходи и направените за производството разходи. За тази цел допринасят специализацията и сравнителните предимства.

3)      Държавата или правителството има неоспорима роля в икономическия живот. Тя трябва да подпомогне са отстраняване на негативните и подпомагане на позитивните ефекти на пазара, да регулира естествените монополи, да подпомага конкуренцията на частните пазари. Важна функция на държавата е и осигуряването на публични блага, преразпределението на доходите и  подпомагането на пълната заетост и осигуряване на ценова стабилност чрез провежданата от нея фискална и парична политика. Основни инструменти за извършването на тези функции са данъчното облагане, правителствените покупки, системата на трансферни плащания и др.

Класификацията на видовете пазари се извършва въз основа на определени критерии:

1)      Универсални и специализирани – в зависимост от обхвата на видовете стоки;

2)      Пазар на натурална размяна и пазар на парична размяна – в зависимост дали размяната е непосредствена или е с помощта на парите;

3)      Местен, национален и световен пазар – основава се на териториален принцип, но се свързва и с характера, качеството или обема на разменяните стоки;

4)      Постоянни и периодични пазари – в зависимост от трайността на стоката или поради сезонност на потреблението и производството;

5)      Официален, черен и скрит пазар – в зависимост от законността на сделките;

6)      Високоорганизирани пазари – световния пазар на златото и среброто, фондовата борса;

7)      Стоков пазар – осигурява всички необходими за крайното потребление на домакинствата блага;

8)      Пазар на ресурси – осигурява на бизнеса необходимите ресурси;

9)      Финансови пазари – институция, свързана с движението и използването на паричните средства във всички форми на проявлението им.

Пазарът, независимо от неговата разновидност, осъществява функции като комуникационна, информационна, стимулираща. При осъществяването на тези функции на пазара действа  пазарния механизъм, който е механизъм на конкуренцията – координиращ механизъм, който противопоставя частните интереси на пазарните участници.

В зависимост от броя на пазарните участници, достъпа до информация и възможностите за въздействие върху основните пазарни сили и формирането на цените различаваме пазар на съвършена и на несъвършена конкуренция.

1)      Съвършена конкуренция е налице, когато на даден пазар на еднородна продукция участват голям брой пазарни субекти, с малък относителен дял в реализираната продукция, имащи еднакъв достъп и информация на пазара, поради което не могат да влияят на формирането на пазарните цени. Характерното тук е, че продуктите на фирмите са съвършени заместители, а навлизането на пазара от други фирми е без бариери и е свободно.

2)      Несъвършена конкуренция е налице, когато на пазара участват ограничен брой икономически силни пазарни субекти с голям относителен дял в реализираната продукция, което им позволява да оказват влияние при формирането на пазарните цени. В зависимост от условията на пазара, при които се формира поведението на пазарните субекти, несъвършената конкуренция се проявява в различни пазарни структури:

  1. Според поведението на продавачите:
  • Чист монопол – действа единствен производител на една или няколко стоки, които не се произвеждат или продават от други фирми, т.е. за тях няма близки заместители. Така поради нееластичността на търсенето на тези стоки, монополът може да влияе върху образуването на цените;
  • Дуопол – действат двама продавачи, които съгласуват поведението помежду си или провеждат определена пазарна стратегия и в резултат се определят пазарните дялове и равнището на цените;
  • Олигопол – действа неголям брой продавачи, които имат съгласувано поведение и постигат високи и стабилни цени. Олигопол може да се установи както на еднородни, така и на диференцирани пазари, но само когато стоките са близки заместители.
  • Монополистична пазарна структура – голям брой продавачи на диференцирани продукти като всеки продавач е с определена самостоятелност, но в същото време се формира и взаимна съгласуваност между диференцираните производители.
  1. Според поведението на купувачите:
  • Монопсон – действа един купувач и се формира основно на пазара на ресурсите с тенденция за установяване на ниско ценово равнище на ресурсите;
  • Олигопсон – действат няколко крупни купувачи и установяват съгласувано поведение при формирането на цените.
  1. Двустранен монопол – налице е едновременно  монопол на продавача и монопсон на купувача, като най-често срещан е на пазара на труда.

Търсенето е процес, свързан с формирането на поведението на потребителите  на даден пазар в зависимост от равнището  на пазарните цени, доходите на купувачите и техните предпочитания.

Индивидуалното търсене е търсенето на дадена стока от определен субект, детерминирано от ценови и неценови фактори или то е израз на поведението на всеки отделен купувач.

Пазарното търсене е търсенето на една стока от всички потребители. Тук се има предвид индивидуалното поведение на всички купувачи на дадена стока при всички възможни цени. Така пазарното търсене е съвкупност от търсенето на всички пазарни субекти.

 

Законът на търсенето изразява обратната зависимост между изменението на цената и търсеното количество от една стока при равни други условия. Ако цената намалява, потребителят увеличава търсеното количество. Колкото по-големи са количествата от потребяваната стока, толкова по-малка е полезността от всяка допълнителна единица от нея, защото потребностите на хората се задоволяват в по-голяма степен. Затова е логично при намаляване на полезността на благата при нарастващите количества, те да се придобиват на по-ниски цени. Това се илюстрира и с кривата на търсене – при движение по нея се изразява обратната зависимост между изменението на цената и изменението на търсеното количество, което обуславя отрицателния наклон на кривата на търсенето:

 

Освен ценовата детерминанта, търсенето се определя и от множество други фактори, към които отнасяме измененията в доходите на потребителите; предпочитанията; цените на свързаните стоки, които биват заместващи и допълващи; очакванията на потребителите и броя на купувачите. Действието на който и да е от тези фактори води до изменение на търсенето, в резултат от което кривата на търсенето се измества. При нарастване на търсенето, кривата се измества надясно, а при намаляване – наляво:

 

Предлагането е процес , свързан с формиране на поведението на производителите в зависимост от равнището на пазарните цени и други детерминанти на предлагането.

Индивидуалното предлагане е предлагането на дадена стока от даден субект, фиксирано от ценови и неценови детерминанти или то е израз на поведението на всеки отделен продавач.

Пазарното предлагане е предлагането на една стока от всички продавачи. Има се предвид индивидуалното поведение на всички продавачи на дадена стока при всички възможни цени. Така пазарното предлагане е сбор от предлагането на всички пазарни субекти.

Законът на предлагането изразява правата зависимост между изменението на цената и предлаганото количество от една стока при равни други условия. Всеки производител иска да максимизира ефекта от дейността си и в този смисъл цената има стимулираща роля. Ако тя расте в дадена сфера, производителите пренасочват ресурсите и увеличават производството с цел да увеличат приходите и съответно печалбата си. В същото време държат сметка и за алтернативните разходи, като ако те растат цената също трябва да расте. Кривата на предлагането графично илюстрира поведението на продавачите, като правата зависимост между  цената и предлаганото количество обуславя нейния положителен наклон. Ако цената нараства, предлаганите количества също нарастват като по кривата това се илюстрира чрез преминаване от една точка към друга:

 

Предлагането се формира под влияние на цената, но зависи и от редица неценови фактори, които се отразяват главно върху разходите на производителите и с това ограничават нарастването на производството. Към тези неценови детерминанти отнасяме измененията в цените на ресурсите; технологиите и производителността; промените в цените на свързаните стоки; броя на производителите. Действието на който и да е от тези фактори води до изменение на предлагането и съответно до изместване на кривата на предлагането. Ако то нараства – кривата се измества надясно, а ако намалява – наляво:

 

Търсенето и предлагането на всеки пазар не се проявяват самостоятелно и независимо – те винаги си взаимодействат като се формира тенденция към тяхното изравняване. Пазарното равновесие е такова състояние на пазара, при което количеството на търсения продукт се изравнява с количеството на предлагания продукт. Цената, по която се осъществява балансирането на двете сили се нарича равновесна цена.

 

Ако при определено състояние на пазара действителната цена не съответства на равновесната пазарна цена, се създават условия за възникване на пазарен излишък или пазарен дефицит.

Пазарният излишък се формира, когато действителната цена е по-висока от равновесната, в резултат от което предлаганото количество е по-голямо от търсеното такова. Тази по-висока цена стимулира производителите, но ограничава потребителите, което води до увеличаването на стоковите запаси в складовете на производителите. Това ги кара да намалят пазарната цена и предлаганото количество, което стимулира към увеличаване на търсеното количество. Формира се т.нар. натиск на цените отгоре:

 

Пазарният дефицит се формира, когато действителната цена е по-ниска от равновесната, в резултат от което търсеното количество е по-голямо от предлаганото. Тази по-ниска цена стимулира купувачите, но не е изгодна за производителите. Пазарният дефицит се свежда до намаляване на стоковите запаси в складовете на производителите, което предизвиква повишаване на цената, увеличаване на производството и съответно на предлаганото количество и в същото време принуждава потребителите да ограничат потреблението. Формира се т.нар. натиск на цените отдолу.

Изменението на пазарното равновесие е възможно в резултат от изменение на търсенето и/или на предлагането.

1)      Изменението на търсенето се формира под влиянието на неценови детерминанти като ако те са благоприятни търсенето се увеличава, а ако са неблагоприятни търсенето намалява и това се изразява в изместване на кривата на търсене съответно надясно или наляво. Независимо от това, как се изменя търсенето, равновесната цена и равновесното количество се изменят в едно и също направление, т.е. или едновременно се увеличават или намаляват. Например ако доходът на потребителите расте, те са склонни да увеличават потребяваните количества дори и при по-висока цена и обратно ако  доходът им намалява, те са склонни да ограничават потребяваните количества дори и при по-ниска цена.

 

 

2)      Изменението на предлагането се формира под влияние на неценови детерминанти, като когато те са благоприятни, производителите увеличават предлагането и обратно – при неблагоприятни фактори намаляват предлагането. Това води до изместване на кривата на предлагане съответно надясно или наляво и независимо от това, на къде се мести тя, равновесната цена и равновесното количество се изменят в противоположни направления, т.е. ако едното нараства, другото намалява и обратно. Например ако разходите за производство намаляват, производителите са склонни да увеличават производството и при по-ниска цена. А ако производствените разходи се увеличават, то производителите ще намаляват производството дори и при по-висока цена.

 

Взаимодействието между търсенето и предлагането и формирането на пазарно равновесие може да се анализира и в динамичен аспект – в поредица от последователни краткосрочни периоди. Това най-добре се представя чрез спиралата на пазарната реакция като чрез нея може да се установи реакцията на пазарните субекти при изменение на пазарните условия в зависимост от еластичността на търсенето и предлагането. Различават се завиваща се динамична спирала, развиваща се и спирала на постоянните колебания. При първия вид търсенето е с по-голяма еластичност от предлагането, при втория вид предлагането е по-еластично от търсенето, а при третия – търсенето и предлагането са с еднаква еластичност.

В краткосрочен период са възможни големи колебания в цените на определена продукция, т.к. пазарният механизъм не е съвършен. В такъв случай е необходимо да се намеси държавата като осъществи ценови контрол. Това може да стане по два начина:

1)      Въвеждане на максимални цени – осъществява се, когато търсенето на дадена стока е по-голямо от предлагането. Мотивите на правителството могат да бъдат намаляване темпа на инфлацията като цяло, преустановяване растежа на цените на дадена стока или защита на потребителите от действията на фирми, които са монополизирали предлагането на дадена стока. Тъй като максималната цена е по-ниска от равновесната, се създават предимства за потребителите на тази стока, но от друга страна се дестимулира предлагането, в резултат на което възниква хроничен дефицит. Наличието на свръхтърсене подтиква производителите да влошат качеството, появява се и черен пазар. Ако подобна цена действа продължително , производителите напускат бизнеса и така проблемът с дефицита се задълбочава. За целта държавата трябва да отпуска субсидия за производителя, която да му компенсира разликата, между по-високата пазарна и по-ниската регулирана цена:

 

2)      Чрез въвеждане на минимална цена се гарантира определена печалба за производителите, поради това че не се допуска цената да падне под определено равнище. Като правило минималната цена е по-висока от равновесната цена, към която би се стремил пазара при отсъствие на държавен контрол. Така се създават преференции в полза на производителите, което е за сметка на потребителите на съответната стока. Провеждането на подобна политика поражда хроничен излишък на съответните пазари. Възникващото свръхпроизводство може да се изкупи от държавата по минимални цени, но за това са необходими големи парични фондове.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

You might also like More from author

Provided by water damage columbus