ОРГАНИЗАЦИЯ НА БИЗНЕСА

0

 

Формите на организация на бизнеса отразяват специфични механизми на образуване и функциониране на делови предприятия, които се характеризират с определена финансова, производствена и търговска самостоятелност. Съдържателната характеристика на тези форми обхваща механизма на организация – индивидуална или колективна дейност, формата на собственост – частна или държавна, както и информация за размера на фирмите – малки, средни и големи. Към тях се отнасят и институционално закрепените форми на организация на бизнеса – еднолична фирма,дружествена фирма и корпорация.

В най-широк план бизнесът е деловата дейност на икономическите субекти, която се осъществява в разнообразни институционални и организационни форми. Най-обобщаваща от тях е фирмата. Тя е регламентирана юридически и дейността й е свързана с производството и реализацията на стоки с цел получаване на възможно най-голяма печалба. Инициативата и управлението на дейностите във фирмата се осъществяват от предприемачи, които решават няколко основни групи проблеми: общоикономически – свързани са с изучаване на състоянието и условията на функциониране на пазарите на ресурсите и на пазарите на стоките; технико-технологични – фирмата трябва да получи достатъчно информация за общото технически и технологично състояние на отрасъла, в който навлиза, както и за най-високите постижения в това направление; организационно-икономически – отнасят се до механизма на съчетаване и координация на производствените фактори и определяне на пропорциите между тях в съответствие с основните им качествени характеристики и техните пазарни цени; социално-икономически – става въпрос за условията, при които са поставени непосредствено заетите във фирмата или по-точно за използването на човешкия капитал.

Основната цел на стопанската дейност на фирмата е максимизирането на печалбата. Максимизацията на печалбата е условие фирмата да изпълнява своите функции, да се развива устойчиво, да осигурява своя растеж. Печалбата се формира като разлика между общите приходи и общите разходи на фирмата, свързани с определен обем на производството.

Дребният бизнес е най-изразената форма на зараждане и развитие на предприемаческата инициатива – концентрира организацията на производството, риска, определянето на икономическата стратегия и реализацията на икономическата власт у предприемача. На преден план излиза максимизирането на печалбата. Основа на организацията на фирмената дейност е единството на собствеността, а рационализацията й се изгражда върху технологични комбинации, които са икономически ефективни. Това са основни принципи, които впоследствие се пренасят и при организацията на едрия бизнес. Предимствата на дребния бизнес се проявяват когато трябва бързо да се реагира на измененията в пазарната конюнктура. Поради малките мащаби дребният бизнес проявява висока степен на гъвкавост и приспособимост към нови или рискови операции. Дребният бизнес е основа и за стартиране на определени иновационни процеси – внедряване на нови технологии и методи за организация на производството, разработване на принципно нови стоки, формиране на нови пазари. В редица държави по различни съображения дребният бизнес се подкрепя от правителствени и законодателни облекчения, които допринасят и за развитието на пазарния сектор.

Едрите фирми определят съвременната структура в системата от организационни форми. Това се свързва главно с тяхната икономическа мощ, с възможността им да оказват влияние върху цели сфери на икономиката. При реализацията на корпоративните принципи в икономическата система властта на техноструктурата е огромна. Тя придобива широки възможности да оказва влияние над цените, разходите, доставчиците, потребителите, обществото и правителството. Целта вече не е единствено  максимизирането на печалбата, а при достигане на дадено равнище на печалба усилията се насочват към растежа, надеждността и стабилността на корпорациите. Едрият бизнес се формира и развива в резултат от концентрацията на производството и капитала, както и в резултат от обединяването. Увеличаването на мащабите на производството чрез развитието на едрия бизнес позволява значително намаляване на разходите за единица продукция, а оттук и възможност за провеждане на гъвкава ценова политика и по-добра ориентация по отношение на търсенето. Така едрите фирми имат възможност да реализират икономии от мащаба. При определени условия обаче е възможно да се реализират и загуби от мащаба. Икономиите от мащаба могат да се формират в две направления – вътрешни и външни.

  • Вътрешните се формират в резултат от предимствата, които фирмите получават в различните сфери на дейности. Те се разглеждат в няколко насоки – трудови икономии – свързват се със специализацията и усъвършенстването на уменията на работниците; технически икономии – отнасят се до възможностите на фирмата да използва високотехнологични машини и оборудване; търговски икономии – произтичат от факта, че едрите фирми си осигуряват значителни количества ресурси при облекчени условия и благоприятни цени; административни икономии – големите фирми имат възможност да изградят специализирана управленска йерархия, да концентрират информационните потоци така, че управленския труд да се рационализира и да се повиши неговата ефективност; финансови икономии – това са икономии, които фирмата реализира като пазарен субект, а също и финансови облекчения, които получават в отношенията с държавата, правителството.
  • Външните икономии от мащаба се реализират във връзка с взаимодействията на голямата фирма в определен отрасъл, а могат да се разпростират и в регионален или национален мащаб. Тези икономии се формират също в няколко насоки – трудови икономии – разрастването на определени производства предполага създаване на необходимата квалификация и специализация на работната сила; технически икономии – изразяват се в постигане на по-ниски производствено-технически коефициенти в определени отрасли и фирми и се определят като отношение между произведения обем продукция и количеството на даден фактор на производството, т.е. К=Q/Fi; парични икономии – формират се условия за увеличаване на печалбите на свързаните с едрия бизнес отрасли или сфери на производството; инфраструктурни икономии – предизвикани са от развитието на икономическата инфраструктура в най-широк план.

Загуби от мащаба се установяват, когато с увеличаване на обема на производството се прояви действието на неблагоприятни фактори, които предизвикват увеличаване на разходите за единица продукция. Те също могат да се обособят в двете направления – вътрешни и външни. При поява на загуби от мащаба едрият бизнес предприема мерки за децентрализация. Реализацията на загуби от мащаба поставя въпроса за оптималния размер на фирмата. Децентрализацията поставя и въпроса дали едрият бизнес трябва да се организира като система от многобройни филиали или те да се обособят като независими фирми. Една от целите при децентрализацията с оглед преодоляване на отрицателните ефекти от мащаба е да се постигне по-висока степен на автономност на поделенията, както и възможност да влизат в конкурентни отношения помежду си.

Разгледаните дотук характеристики на дребния и едрия бизнес са свързани частично с функционирането и реализацията на частната собственост. Правото на частна собственост определя възможността на отделните индивиди самостоятелно и независимо да притежават, да се разпореждат и да използват всички ресурси и блага в свой личен интерес съобразно утвърдените в обществото институционални норми. Частният бизнес изгражда дейността си именно върху институционалните принципи на частното владеене, контролиране и използване на ресурсите, което изразява природата на предприемаческата инициатива и свобода и намира израз в стремежа за присвояване на възможно по-висока печалба.

Наред с института на частната собственост във всички развити индустриализирани икономики се установява и държавна собственост, която е основа за организиране на дейността на държавни фирми. Определена част от държавните фирми организират дейността си според принципите на максимизиране на печалбата. Но в зависимост от характера на държавните интереси немалък брой от тях не са ориентирани към печалба, а някои реализират и загуби, които се финансират от държавата. Много често държавни предприятия и фирми възникват в сфери, свързани със значителни обществени потребности, за които възможностите на частния бизнес не са достатъчни или в които държавата се стреми да установи монопол. В държавния сектор се обособяват различни стопански форми – държавни фирми, смесени предприятия, национализирани предприятия, както и частни предприятия с държавно участие. Държавните фирми са стопански форми за организация на деловата дейност, в които държавата е единствен собственик и осъществява икономическата власт. Част от фирмите в държавния сектор се установяват след извършване на национализация – система от мерки и процедури за преобразуване на частни фирми в държавни, предизвикани от икономически или други фактори. Национализацията може да играе ролята на компенсатор или стимулатор в развитието на стопанството, ако частният сектор не е в състояние или няма стимул за активизиране на поведението му.

Но увеличаването на държавния сектор невинаги осигурява очакваните резултати, т.к. държавната организация на производството се развива в противоречие с пазарните принципи, ограничава конкуренцията и изискванията за рационализация и ефективност. В такъв случай се наблюдава обратния процес – приватизация – предоставяне на стопански обекти, които са държавна собственост, или на стопански функции, осъществявани от правителството, на частния бизнес чрез използване на различни форми, методи, механизми и процедури. Най-общо приватизацията може да се осъществи чрез смяната на собствеността – преобразуване на държавни фирми в частни. Счита се, че приватизацията ще даде възможност за подобряване на конкурентоспособността, за увеличаване на ефективността от управлението, за формиране на по-ефективни структури на собствеността, на реалния сектор и на банковия сектор.

Най-широко разпространени сред класификациите на формите на организация на бизнеса има обособяването на три юридически регламентирани и утвърдени форми:

1)      Еднолична фирма – форма на организация на бизнеса на индивидуален собственик, носещ неограничена отговорност за резултатите от дейността й. неограничената отговорност е принцип, според който собственикът носи пълна отговорност за задълженията на фирмата пред нейните кредитори. Основните предимства са, че  е необходим неголям размер на капитала за първоначално осигуряване на дейността; бързо и ефективно техническо и технологично обновяване; гъвкава реакция на изменящата се пазарна конюнктура; тесни и трайни връзки с потребителите; сравнително ниски разходи за производство и др. Главният недостатък са ограничените капиталови възможности.

2)      Дружествена фирма – форма на организация на бизнеса, която предполага доброволно обединяване на собствеността и усилията на повече от двама субекти на законова основа за извършване на търговски сделки. Предимства са налице на предпоставки за икономия от мащаба, ефективно участие във вертикална (процес на сливания и поглъщания на различни стадии на производствения процес) и хоризонтална интеграция процес на сливания и поглъщания на един и същ стадий на производствения процес); повишаване на качеството, развиване на рекламата и др. Недостатъците са неограничена отговорност; трудности с приемането или излизането на съдружници; прехвърляне на капиталов дял и др. В Търговския закон на Р България са предвидени следните форми на  търговски дружества:

  • Събирателно дружество – образува се от две или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма, като съдружниците отговарят солидарно и неограничено. Всеки съдружник може да участва в друго дружество. Дружеството може да продължи дейността си при напускане на отделен съдружник, след като останалите изплатят неговия дял;
  • Дружество с ограничена отговорност – образува се от едно или повече лица, които отговарят за задълженията на дружеството до размера на дяловия си капитал. Управлението се осъществява от общо събрание и управител;
  • Командитно дружество – образува се с договор между две или повече лица, като един или няколко съдружници са солидарно и неограничено отговорни, а останалите отговарят до размера на уговорената вноска;
  • Командитно дружество с акции – образува се с договор между трима или повече лица, като за ограничено отговорните се издават акции. Неограничено отговорните трябва да притежават не по-малко от 1/10 от капитала на дружеството. Те имат право на глас в общото събрание и образуват съвет на директорите;
  • Квалифицирано дружество с ограничена отговорност – образува се и действа като корпорация и има нейните предимства – правата на съдружниците се продават на фондовата борса, дружеството е с неограничен срок на действие, правата на собственост може да се предават, отговорността е ограничена;

3)      Акционерно дружество – капиталът му е разделен на акции; с ограничена отговорност на собствениците е, които отговарят пред кредиторите с имуществото си; учредява се от най-малко две физически или юридически лица, които са солидарно и изцяло отговорни за задълженията, свързани с учредяването на дружеството; управлението се осъществява от общото събрание на акционерите и от съвет на директорите или от надзорен съвет и управителен съвет.

Корпорацията е конкретна форма на организация на бизнеса. Изгражда се върху принципите на акционерната собственост. Тя е институционална и правно утвърдена форма, която е отделена от непосредствените й притежатели и се явява в качеството на юридическо лице за разлика от едноличната фирма. Първите корпорации в техния съвременен вид възникват в САЩ в средата на 19 век. В общата организационна структура на бизнеса относителният дял на корпорациите е малък, но мащабите на тяхната дейност са огромни – обхващат 70-80% от общите продажби и осигуряват значителна част от заетостта, инвестициите, иновациите и т.н. Корпорацията е много добре организиран механизъм за увеличаване на мащабите на капитала. Тя има и други предимства като ограничената отговорност на собствениците; собствениците получават доходи под формата на дивиденти без да се включват активно в дейността й; акционерите могат свободно да продават притежаваните от тях акции; управлението й се осъществява от високо професионални мениджъри. Разбира се тя има и недостатъци като високи данъци и двойно облагане на корпоративния доход; затруднен контрол върху дейността й; възможност за противоречия между собствениците и управляващите; засилване на несъвършената конкуренция и др. В теорията и практиката са познати различни видове корпорации:

  • Частна – образува се от частни лица или други частни компании чрез закупуване на акции от фондовата борса;
  • Държавна – образува се от правителството за постигане на определени държавни цели;
  • Квазидържавна – обхваща сфери на комуналното обслужване, в които е възможно установяване на естествен монопол;
  • Търговска – формира се за изпълнение на стопански функции с цел получаване на икономическа печалба;
  • Нетърговска – образува се с нестопанска цел и не преследва получаване на печалба. Има благотворителна насоченост и задоволяване на обществените потребности;
  • Открита – собствениците на акции могат да ги продават свободно и неограничено на пазара на ценни книжа;
  • Закрита – броят на акционерите е ограничен, като те не могат да продават акциите си без съгласието на останалите собственици;
  • S – съчетава черти на корпорация и дружество – акционерите имат ограничена отговорност, но не могат да бъдат повече от 35;
  • Консорциум – образува се чрез договорно обединяване на търговци за реализация на определена цел;
  • Холдинг – форма на образуване на икономически групировки от юридически лица.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus