Обществата в преход и правата на собственост

0

Господството на нелегалните обществени договори е жизнено защото те значително по-добре отколкото официалния закон отразяват общите за всички представи за това как трябва да се управлява частното имущество. Всички опити на правителствата в развиващите се страни и в много от бившите социалистически страни да създадат единна система на частната собственост като се игнорират съществуващите колективни договорености в обществото в крайна сметка претърпяха провал. По този повод Дъглас Норт пише следното: „Трябва да сравним организацията на производството в икономиките на страните от третия свят с тази на напредналите индустриални икономики за да бъдем впечатлени от последствията от бедно дефинирани и/или неефективни права на собственост. В този случай институционалната рамка не само ще доведе до високи трансакционни разходи, но освен това несигурните права на собственостще доведат до внедряването на технологии, които изискват малко основен капитал и неводят до дългасрочни споразумения. Историята на развитите страни показва, че преходът от системата на нелегалните отношения към еднообразната законова система на частната собственост е бил дълъг и труден. Взаимстването между двете системи е било двупосочно. Законът или законите едновременно са възниквали отдолу, т.е. от структурите и обичаите и в същото време са се спускали отгоре като израз на политиката и над ценностите на управляващите обществото. Законът е помагал за интеграцията между върховете и низините на обществото. В своята изключително интересна книга „Загадката на капитала” – 2000г., известният перуански учен и политик Ернандо де Сото подчертава, че повечето страни в света са бедни не защото притежават малко активи, а защото не умеят да превръщат тези активи в капитал. Ернандо де Сото вижда шест ефекта на западната система на частната собственост, които позволяват на гражданите на тези страни да създават капитал, а от там и да издигнат и своето благосъстояние:

1 ефект – Фиксиране на икономическия потеницал на активите – За народите на развитите страни системата на частната собственост се оказа ключ към съвременното развитие. Техните граждани притежават всички средства за да разкрият при това леко потенциално най-производителните свойства на своите ресурси. Научали са с помощта на регистрационните записи да фиксират икономическия потенциал на своите активи, хората си създават възможност за бързо разкриване на тези производителни качества.

2 – Интеграция на разиденената информация – Процъфтяването на капитализма на Запада се обяснява с това, че по-голяма част от имуществото принадлежащо на гражданите е включено в системата от законови процедури за регистрацията на частната собственост. Законовото унифициране и интегриране на системата за информация съдържа сведенияза наличните активи и за тяхната потенциална доходност. Това облекчава оценката на обектите на недвижимата собственост и операциите с тях като създава изгодни условия за раждането на капитала.

3 – Отговорност на собствениците – В резултат на фиксирането на отношенията на частна собственост, правата и задълженията свързани с недвижимата собственост се прехвърлят върху конкретните индивиди. Узаконяването на тези отношения на собственост повишава равнището на отговорност в тяхното поведение.

4 – Повишаване ликвидността на активите – За разлика от самите обекти на недвижима собственост правата на собственост върху тях леко се комбинират, делят, мобилизират, използват се за стимулиране на икономическите операции; Стандартизацията на правата на собственост позволява на страните от Запада съществено да намалят трансакционните разходи за оргоназацията на оборота и използването на активите.

5 – Развитие на обществените връзки – Главното икономическо приимущество на системата на частната собственост се заключава в това, че тя радикално подобри възможностите за комуникации по повод на активите, техният потенциал и използването им. В развитите страни легалните системи на частна собственост образуват център от сложни мрежи за комуникация, позволяващи на обкиновените граждани да установяват връзки с частния и държавния сектори и благодарение на това да получават допълнителни блага и услуги. Правилно организираната система на частна собственост  изработва връзки, позволяващи на хората да създадат върху основата на своите активи много по-ценни и доходоносни комбинации.

6 – Паспортизация на сделките – Важна особеност на Западните системи на частна собственост, позволяваща им да служат за създаването на мрежа от връзки се явява това, че всички документи описващи икономически значими особености на активите са надеждно защитени от загуба и фалшифициране. това обяснява защо там превръщането на собствеността в капитал се осъществява с такава лекота, а в развиващите се страни и в бившите соц. страни по-голяма част от активите заради повишаване мобилността им премина зад границите на законовата правна система и отиде в областта на нелегалния оборот.

Предаването на държавната собственост в частни ръце, т.е. процеса на преватизация е всъщност процес на предаване на права на собственост. Ето защо интересен е следният въпрос: Може ли да се твърди, че „производството” на права на частна собственост винаги повишава общественото благосъстояние? Ако ресурсите отделени за определяне и осигуряване на изключителните права притежават по-малка ценност, отколкото онзи допълнителен обем продукция, която свързват с частната собственост. Американският икономист Ерик Фуроботън, изследвайки този въпрос с помощта на моделите на общото равновесие и сравнителната статистика достига до извода, че не трябва да се правят никакви позитивни твърдения от общ характер по повод влиянието на приватизацията върху общественото благосъстояние. За да се противопостави на категоричността на този извод, друг институционалист – Трауин Егертсон използва следните три аргумента съзвучни с икономическата теория на правата на собственост: 1 – Дори едва различими изменения в съдържанието на правата на собственост или изменения в схемата на преразпределянето на отговорностите могат да породят изменения във функционирането на икономическата система на макро равнище и да доведат до икономически ръст или стагнация. Всеки път, когато държавата внася изменения в схемата на правата на собственост това се отразява върху богатството на обществото; 2 – Крупно мащабното предаване в частно владение на ресурсите, намиращи се доскоро в обща собственост, въздейства както на производствените възможности на икономиката така и на нейния потенциал да генерира благосъстояние в бъдещи периоди; 3 – Предоставянето на права на собственост и установяването на зони на отговорност влияе върху разпределението на богатството в обществото. Ето защо изградената схема на права на собственост във всяко общество отразява интересите и системата от ценности на онези, които управляват държавата, а също и ограниченията налагани на действията на тези субекти.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus