Институционални изменения

0

Дъглас Норт разглежда по следния начин зависимостта на институционалните изменения от предшестващия път на развитие. Спецификата на зараждането на институциите се заражда в това, че те зависят от тези норми и условия, които предшестват тяхното появяване. Всяка нова институция е предопределена от съществуващи икономически и социални условия, които в специализираната литература се обозначават с понятието институционална матрица. Както е известно институционалните изменения могат да протичат незабелязано, а могат да се наложат и по революционен път чрез смяна на политическия строй, господстващ до този момент в обществото. Много голямо значение има характера на зависимостта между старите и новите институции. Дъглас Норт отбелязва следните три групи зависимости: 1та – Зависимост от предшестващия път на развитието (path dependence) – Това е дълбока връзка, силна зависимост на новите институции от старите институции, осигуряваща появата на новите институци само в недрата на старите. Причината за отмирането на старите институции е тяхното остаряване в резултат на развитието на обществото; 2та – Зависимост от определеността на предшестващия път на развитието (path determinacy) – Това е по-слаба зависимост оставяща място за възникване на съвърешено нови институции като тук са възможни алтернативни варианти. Тези два типа зависимости са еволюционни по своя характер, доколкото при тях определена приемственост има на новите институции спрямо старите. Еволюционните институцонални изменения са свойствени за системите на страните с развита пазарна икономика, които не са подложени на сериозни икономически сътресения. Делът на тези страни в световното производство е преобладаващ. Въпреки приемствеността еволюционните изменения не изключват качествените скокове като тук диалектиката на количествено-качествените изменения остава в сила; 3та – Независимост от предшестващия път на развитие или независимостот определимостта на предшестващия път на развитие (path independence, path indeterminacy) – При този случай отсъства каквато и да е явна връзка между старите и новите институции. тук измененията имат революционен характер, тъй като неследват предишната траектория на развитие на обществото и се съпровождат с коренна смяна на привичките, традициите, нравите, обичаите, начинът на мислене, стериотипите и т.н. Т.е. става дума за смяна на неформалните институции. Революционните изменения в много случаи повишават ефективността на икономическата система и довеждат до много сериозни социални последствия за широки групи от населението. Обратно отсъствието на институционални изменения свидетелства за това, че преобладаващата част от икономическите субектине са заинтересовани от разглеждане на действащите правила на играта защото всяко тяхно изменение е свързано с допълнителни разходи както производствени така и трансакционни.

Институционалната матрица на всяко общество по определението на амер. институционалист Дъглас Норт е съвкупност от икономическите и политическите институции, които са свързани помежду си и взаимно си влияят. Комплексът от взаимосвързаните формални правила и неформални ограничения върху начина на мислене и ценностната система по този начин определят пространството за избор на индивидите. Към тези два елемента учените прибавят и съответната базова обществена ценност изразявана като господстваща идея. Ето защо институционалната матрица се състои от устойчива система на еднозначно взаимосвързани базови, икономически, политически и идеологически институции. Исторически сложилата се институционална матрица осигурява цялостта на обществото и определя ветрилото на траекторията на неговото развитие. От своя страна политическите и икономическите организаци, които са се образували в следствие на образуването на институционалната матрица се стремят да съхранят институционалната структура на обществото.

В световната практика са налице различни видове матрици, които могат условно да се сведат до два типа матрици: Западна и Източна институционална матрица. Според руската ученка С. Кирдина тези два типа матрица се различават по следните параметри: 1во – Западната инст. матрица се характеризира със следните черти:

–          Комплекс от базови институции на пазарната икономика;

–          Федерална политическа система;

–          Доминиране на обществената идея на субсидиарността, което означава приоритет на АЗ по отношение на НИЕ.

Източната институционална матрица се характеризира със следните черти:

–          Комплекс от базови институции на раздавателната или редистрибуционната икономика;

–          Унитарна политическа система;

–          Преобладаваща идея за съборност в качеството на базова обществена ценност, т.е. приоритет на НИЕ спрямо АЗ.

В обществената практика нямаме чист тип матрица, но причисляваме институционалните матрици на различни общества към Западната или Източната институционална матрица, в зависимост от това кои параметри преобладават. По някои път в рамките на една матрица действат черти или институции от друг тип матрица, които много често имат спомагателен характер и съдействат за по ефективното проявление на доминиране на базовите институции. Наличието на два типа институционални матрици се предопределя от наличието на два типа икономически системи – пазарна система и непазарна система наричана от амер. учен Карл Полани редистрибуционна или раздавателна система. Съществуването на непазарната икономика е описано от много учени. Например известният немски икономист Валтер Ойкен в класическата си книга „Основи на националната икономика” – 1947 г. Карл Полани счита че има два основни начина за интеграция на стопанския живот на обществото – 1вия е редистрибуцията, 2рия е размяната. Според него в редистрибутивната икономика преобладава физическото преместване на стоките към центъра, откъдето след това те се предават отново на всички икономически субекти за производство и потребление. Концепцията за този тип икономика се разработва много активно след 90те години от новосибирската икономико-социологическа школа в Русия, където е призната за една от най-важните. Според авторите на тази концепция институционалната структура на редистрибуционната икономика се състои от следните компоненти: 1во – Институцията на обществено-служебната собственост, която възниква тогава, когато спецификацията и защитата на частните права на собственост са много високи. 2ро – Институцията на раздаването и институцията на предаването опосредствани от центъра, които осъществяват възпроизводството на редистрибуционната икономика. 3то – Институцията на служебната организация на труда, която планира както обема на трудовите ресурси необходимо за общественото възпроизводство така и обема на материалните и финансовите ресурси необходими за осигуряване на труда във всички сфери на общественото стопанство. 4то – Институцията на административните жалби, които са сигнали за обратна връзка осигуряващи координацията на предавателно-раздавателните механизми подобно на цените в разменната икономика. Според руските изследователи западната институционална матрица  е присъща на САЩ и на по-голяма част от европейските страни. Източната инст. матрица е характерна за Русия и за повечето от страните на Азия и Латинска Америка. Природата на институционалната матрица на всяка една страна задава характера и посоката на институционалните преобразования. Според Дъглас Норт преобразованията представляват преднамерени институционални изменения в формалните правила, неформалните ограничения и организациите, които реализират тези правила и ограничения. По своя характер те могат да бъдат революцонни и еволюцонни. Измененията във формалните правила могат да бъдат юридически, законодателни, конституционни, регулиращи и т.н. Измененията във неформалните правила или ограничения засягат общоприетите кодекси и норми на поведение, постигнатитие споразумения, вътрешното ограничаване на дейността, личните стандарти за честност, нравите, традициите, обичаите и др. подобни символи и атрибути на обществото удостоверяващи принадлежността ни към него. Тези изменения са обусловени от същите фактори, които определят измененията на формалните правила, но се осъществяват постепенно и съзнателно от индивидите. Измененията пък в организациите включват измененията в политическите, икономическите, социалните и образователните органи. Самата институционална матрица има съществено значение за това какви организации ще се образуват и как те ще се развият във времето. От своя страна самите те също влияят върху развитието на институционалната матрица и водят до нейното рационализиране за всеки етап от развитието.

Институционалната промяна в повечето случаи има еволюционен и непрекъснат характер и се осъществява в границите определени от силата на преговарящите заинтересовани страни и от гледна точка на минимизацията на трансакционните разходи необходими за преустройство на националната структура, а революционните изменения според Норт са резултат от формирането на неразрешима ситуация, възникваща в следствие на отсъствието на опосредстващи институции, които биха могли да позволят на конфлектиращи страни да достигнат компромис и да получат някакви изгоди от потенциалния обмен. Самите институционални преобразования могат да се разделят на четири групи: 1во – Усъвършенстване и модернизация на съществуващите базови институции; 2ро – Институционални иновации свързани със създаването на нови базови институции; 3то – Доразвитие на алтернативните институции характерни за друга институционална матрица, но действащи в рамките на тази икономическа система; 4то – Институционални иновации свързани съ създаването на нови алтернативни институции характерни за друга институционална матрица, но полезни за съществуването и ефективното функциониране на тази институция, която в момента действа.

Практиката в различните страни показва, че ако базисните институции се развиват в повечето случои стихийно то развитието на алтернативните институции изисква целенасочени обществени усилия. Това обаче дава възможност за известно по сериозно балансиране в обществото и повишаване на ефективността в развитието.

Институционалните преобразования протичат постоянно, но тяхната динамика зависи от характера на общественото развитие. Ако то е спокойно и постапателно преобразованията имат същия характер. Ако то е динамично, преобразованията имат също по-малко или повече динамичен характер. Много често елементите на едната и другата матрица могат да влязат в конфликт помежду си и да създадат предпоставки за евентуална трансформаця от една матрица в друга матрица. Понякога, когато обществата се занимават с институционално проектиране и искат да променят определени институции те взаимстват от други матрици готови елементи. Процесът на взаимстване на институции от друга институционална матрица включва: 1во – Взаимстване на готови институционални форми, които исторически са показали своята ефективност и могат с успех да се приложат и при действащата в дадена страна иконмическа система. 2ро – Взаимстване на готови институционални форми, които обаче сериозно се модифицират в новата институционална среда за да могат по-ефективно да подпомогнат развитието на базисните институции. 3то – Взаимстване на готови институции, които имат временен и преходящ характер и в крайна сметка загиват в новата институционална среда, но все пак допринасят за ускоряване на институционалните изменения.

4то – Взаимстване на готови институции, които много бързо мотират и се обръщат срещу институционалните образования против същността на действащата институционална матрица като снижават сериозна ефективността на промените. Тези както ги наричаме „квази институции” намират добра среда за развитие в преходните икономики поради отслабване на държавната власт и необмислените институционални промени.

Теория на държавата

По въпросът за държавата и нейната роля в иконочиката съществуват различни възгледи. Не подлежи на съмнение, че държавата е особен вид организация, възникнала на определен етап от развитието на човечеството и е призвана да защитава обществените интереси. Съвсем накратко описанието на невидимата логика на историческото развитие, направено от Д. Норт, довело човечеството до днешната високоорганизирана държава. В продължение на голяма част от икономическата теория е господствало персонифицирания обмен характеризиращ процеса на древното производство и местната търговия. Тази размяна се различава с повтаряемост, културна хомогенност, отсъствие на контрол и на принуда от страна на трети лица. Ограниченията, които са изпитвали пазарните субекти в такъв обмен са възникнали от наличието на роднински връзки, залози, размяна на заложници и др. подобни. По-нататък с развитието на човешкото общество, обменът става разнообразен, все повече се появяват сделки, излизащи зад рамките на установените ограничения, преобладаващ става неперсонифицирания обмен. Той позволява да се разшири пазарът и да се реализира изгода от по-сложни производства намиращи се зад пределите на неголемите географски или етнически единици. Появата на по-сложните съглашения е породила необходимостта от формирането на допълнителни институции. Високите разходи за неперсонифицирания обмен на свой ред са причината за създаване на по-ефективни форми на организация, което довежда до формирането на държава и нарастването на специализираните институти за защита на търговците и за приемането на търговски кодекс. По този начин се появява третата форма на обмен – непорсифицирания обмен с контрол осъществяван от трета страна. Трябва да се има впредвид, че осигуряването на съглашенията с помощта на трета страна никога не е идеално и е свързан с големи разходи за участниците в обмена. Но практиката е показала, че самостоятелното самоосигуряване на съглашенията от страните е свързано с още по-големи разходи защото в сложните общества при някои пазарни агенти се появява стремеж към мошеничество и лъжа.

На трите исторически етапа на развитието на държавата съответстват и три вида държавни устройства. Според исландския икномист Трауин Егерсон те са: 1во – Общество, в което отсъстват законодателни, съдебни и правоохранителни органи и няма общи правила; 2ро – Общество, в което има общи правила, специфициращи изключителни права на законодателния орган или съд, но липсва полиция или армия. Ако все пак е налице някакво принуждение да се спазва законът, то има частен характер.; 3то – Общество, в което държавата установява правилата, изпълнява функциите на арбитражен съд при конфликтите и осигурява изключителни права. Няма съмнение, че държавата възниква защото гражданите доброволно и делигират част от своите права и на тази основа тя осъществява своята дейност. Те разчитат, че държавата ще обезпечи тяхната защита, значително по-ефективно, отколкото те самите биха могли да го направят в частен порядък. Затова природата на държавата се определя от властовите отношения, възникващи между гражданите и държавния апарат. Обикновено разпределението на правата между гражданите и държавата се фиксира в конституцията, която играе ролята на социален договор. В същото време трябва да отбележем, че държавата има двойнствена природа като участник в икономическия живот. Едновремено е субект на нормно творчество от една страна и същевремено е самостоятелен икономически субект. В качеството си на субект на нормотворчеството, държавата изпълнява административно правни функции, изразяващи се в законодателна дейност, административно управление и контрол върху спазване на законите, процедурите и нормите. За пълноценното функциониране на пазара е изключително важно да се спазва следното условие: Щом държавата създава законите тя също е задължена да действа съгласно техните изисквания.

Във второто си качество на икономически субект, държавата осъществява непосредствена стопанска дейност с цел производство на обществени блага или извличане на печалба, преразпределение на финансови потоци и регулиране на поведението на другите икономически субекти по пътя на регулиране на паричното обръщение, определяне на валутния курс, формирането на бюджета и неговото изпълнение и редица други икономически инструменти. Развитието на икономическата теория и практика през вековете е създало различни модели на функциониране на държавата като субект на нормотворчеството и като икономически субект. Може да се каже, че всяка по-сериозна икономическа школа е създала своя концепция в тази насока и тя до голяма степен е отговаряла на степента на развитие на пазарната икономика от съответния период както исторически се е сложило.

Институционалната теория по друг начин разглежда ролята на държавата, нейните функции като оперират с такива категории като права на собственост и трансакционни разходи. Според съвременната неоинституционална теория държавата има следните функции: 1во – Спецификация и защита на правата на собственост. При условия на ненулеви трансакционни разходи, разпределението на правата на собственост показва влияние върху ефективността на използването на ресурсите; 2ро – Създаване на канали за обмен на информация. Равновесната цена се формира на базата на развитие на информацияонната структура на пазара, позволяваща на неговите участници да разменят информация с минимални разходи и минимални изопачавания; 3то – Разработване на стандарти за мерките и теглилките. Дейността на държавата в това направление позволява да се снижат разходите за измерване на качеството на разменяните стоки и услуги, а в по-широк смисъл към разработване на универсални мерки се отнася и организацията на държавата към паричното обръщение; 4то – Създаване на канали и механизми за физически обмен на стоките и услугите като транспортна мрежа, местна търговия и т.н.; 5то – Правоохранителна дейност и изпълнение ролята на трета страна в конфликтите – Възникването на непредвидени обстоятелства при изпълнение на договорите изисква намесата на трета страна, обикновено съда за създаване на гаранции срещу опортюнистично поведение на страните на договора в условие на посочените обстоятелства.

6то – Производство на чисти обществени блага – Поражда проблема за гратисчията, пътникът без билет, този който не би платил, ако това зависеше само от него, което изисква използването на държавна принуда за финансиране на тяхното производство.

Функционирането на държавата както и при всяка друга организационна структура е свързано с направата на трансакционни разходи, които са толкова по-големи, колкото повече държавата стъпва като гарант за изпълнението на договорите. Властовите отношения възникващи между индивидите и държавата имат сложен и позиционен характер. От една страна индивидите делегират на държавата заедно с правото на контрол и правото за предаване от държавата на контрола на свои представители –държавните служители. От друга страна индивидите делегират правото на контрол не на конкретно лице, а на заемащите определени позиции в държавната структура функционери, които много често с основание наричаме бюрократи. Колкото по-активна е ролята на държавата в спецификацята и защитата на правата на собственост, толкова по-сложна е нейната вътрешна структура и по-голяма е числеността на държавните чиновници, а от там и опасността за изкривяване на циркулиращата в държавния апарат информация. Освен тоав нарастват разходите за мониторинг и предотвратяване от държавата на опортюнистично поведение на нейните представители-бюрократите за пресичане на корупционните практики. Каквито и действия да предприема държавата тя трябва да се предпазва от две неща: 1во – Държавната намеса никога да не превишава критичния праг, зад който настъпва отслабване на пазарния механизъм и пада ефективността на цялата икономика; 2ро – Да се стреми да ограничи монополното си присъствие в сферите, в които подчиняването на закона е свързано с високи трансакционни разходи. В този смисъл не само пазарът се проваля, но може да се провали и държавата. Провалите на държавата могат да се изразят в следното: 1во – Несъответствие между доходите и разходите на държавата; 2ро – Липса на ясни критерии за ефективност на нейната дейност. За фирмата критерия за ефективност е печалбата, за държавата много често това са изработените от самата нея стандарти; 3то – Голяма вероятност постигнатите резултати да се отличават от предварително поставените цели. Например нарастването на информационните разходи и на разходите за мониторинг и контрол, съпровождащо развитието на държавата създава предпоставки за схематично отклоняване от реализираните задачи на държавата; 4то – Неправомерно разпределение на ресурсите. Теорията е въоръжила държавата с няколко стандарта за справедливост при оценка на начина на оценка на ресурсите. Когато трансакционните разходи са различни от нула. Това е оптимум по Парето, правило на Калдор, правило на Роуз и мн. др., които позволяват да се направи оценка на дейността на държавата от различни гледни точки. Специалистите смятат, че държавата е изправена пред възможността да избира не между две идеални ситуации, а между няколко несъвършени алтернативи. Според тях изборът между пазарът и държавата е избор между различните степени и типове несъвършенства. Не съществува абсолютна граница на държавата и не съществуват оптимални размери на държавната намеса в икономическия и социалния живот без връзка с конкретните исторически реалности.

Ролята на институциите в държавата в преходен период

В периода на административно-командната система, държавата по същество беше единственият собственик на производствените ресурси и единственият стопански субект. Социално-икономическият модел, който просъществува повече от 7 десетилетия в Източна Европа се опираше на фундамента на всевлатсната държава. Този фундамент беше съставен от два институционални блока – тоталната държавна собственост и задължителното планиране. В такава система почти не оставаше място за пазара и независимата стопанска дейност на индивидите. Разпадът на съществуващата командно-административна система разруши и основите върху, които се крепи тази система. Много бързо изчезнаха онези правила на играта, върху които бяха разчетени действията на икономическите организации и предприятията, но в същото време новите пазарни принципни механизми възникнаха съвсем не отведнъж. При това предишните стопански субекти по своята организационна и производствена структура малко съответстваха на изискванията на пазара. Първоначално тяхната икономическа дейност не беше осигурена нито с нормативно-правна наредба, нито със съответните финансови учреждения, нито с други необходими институции на пазарното стопанство. Оценката на Янош Корна е че ситуацията през 90те години е била нито план нито пазар, а институционалната криза през този период той нарече трансформационен спад. По такъв начин загубването от страна на държавата на нейните собственически и разпоредителски функции доведе до изключително тежка социална-икономическа криза в обществото. Нейната висока цена беше платена от преобладаващата част от населението в страните от Източна Европа. Това роди новата наука – Транзитология – науката за прехода като самата тази наука претърпя известна еволюция. Първоначално надделяваше възгледът, че икономиката трябва да се освободи от държавното регулиране в максимална степен и да се предостави на пазарните сили възможност да управляват поведението на стопанските субекти. Според приложения институционален подход, способността на пазара към самоорганизация не е безкрайна и затова самолиберализацията на икономиката не е достатъчна макар и да е изключително важна. Необходимо са значителни усилия от страна на държавата по посока на формиране на приемливи за цялото общество икономически правила и организации. Ето защо голяма част от страните в преход започнаха икономически и политически реформи в три насоки: 1во – Развитие на пазарната институционална среда; 2ро – Участие в структурното преустройство на икономиката; 3то – Трансформация на самата държава. Първите две задачи бяха значително по-лесно осъществими.  Най-сложна се оказа третата задача. В началото се дискотираше по схемата повече или по-малко държава, после се разбра, че тази плоскост на разсъждение е грешна и че трябва да се реши задачата държавата да стане друга. За да стане друга държавата се налага да се решат най-малко три важни задачи: 1во – Да се формира гражданско общество. Това е закономерен процес, отразяващ нарасналата роля на човешката индивидуалност в новия по-сложен и по-многообразен свят; 2ро – Разделянето на собствеността и властта. Изпълнението на това условие означава, че правото на владеене на капитал трябва да бъде независимо от положението на индивида в социалната йерархия и заемания пост в органите на държавното управление. Нарастването на неговото богатство трябва да бъде резултат от предприемаческата дейност или от ефективното вложение на капитала, а не от достъпа до лостовете на държавната власт; 3то – Укрепването на пазарните механизми е важно условие за трансформиране на държавата. В развитото пазарно стопанство икономическиото регулиране има масивен характер и може да бъде доста ефективно. В преходните общества изграждането на системата за регулиране трябва да се извършва стъпка по стъпка като отделните елемнти се съгласуват помежду си за да мже да се изгради единна взаимосвързана система за икономическото регулиране. Трябва да се отчетат и две важни особености на държават в преход: 1во – Тя трябва не просто да регулира правилата, но и да поеме някои функции, които в развитите общества се изпълняват от определени икономически субекти; 2ро – Постсоциалистическата държава трябва да бъде инициатор и субект на икономическите реформи в такива области като отношенията на собственост, преструктурирането и санирането на предприятията, данъчната система, подкрепата на малкия и средния бизнес и т.н.

Трансформацията на държавата трябва непременно да се предшества от трансформацята на институциите, защото е важно да се осигурят две фундаментални изисквания на институционалния подход: 1во – Институционалната приемственост; 2ро – Потребност от изграждането на силни институции като под силни институиции се разбира такава съвкупност от правила, които строго се спазват от икономическите субекти и организациите, които са способни да осигурят тяхното стриктно прилагане. Крайната цел на такава транформация трябва да бъде изграждането на общество, характеризиращо се със следните черти: 1во – Органично единство и взаимодействие между пазарите и живота; 2ро – Развитие на многообразни пазарни институции; 3то – Формиране на социално ориентирана икономика; 4то – Изграждане на силно социално партньорство; 5то – Равноправна интеграция в световното стопанство.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus