ИНСТИНТУЦИЯТА „ПЛАН” И ИНСТИТУЦИЯТА „ПАЗАР”

0

За да дефинираме тези две интституции е необходимо съвсем накратко да припомним понятията за норма. Нормите структурират взаимоотношенията между индивидите, осигуряващи координацията на тяхната дейност. Именно наличието на норми е главната гаранция за устойчивостта и предсказуемостта на взаимодействието. Известният унгарски икономист Анош Корнай е написал следното нещо: За норма е правомерно да се говори в този случай, когато съществува механизъм за регулиране възвръщащ системата към нормат, ако тя се отклони от последната. Нормата става главно свързващо звено между микро и макро равнищата. Индивидът избирайки една или друга норма за разбиране на действията на своите контрагенти и за съгласуване с тях на своите действия осигурява в същото време стабилност на системата като цяло. Например пазарната система е стабилна и е способна към възпроизводство само в тази степен , в която индивидът използва в своето всекидневно поведение онези норми, на които тя се основава. Преходът от сделки между индивидите преслдващи своите частни интереси се осъществява на макроикономическо равнище чрез нормите на пазарно поведение.

Нормите в плановата икономика. Въпреки хроническия дефицит, командната икономика се характеризира с не по-малка вътрешна стабилност и способност към самовъзпроизвеждане. Парадоксално е но дефицитът също може да бъде нормално състояние на икономиката. Ако той се стабилизира на определено равнище и икономическите агенти се приспособяват към това равнище. В този случай Янош Корнай говори за нормален дефицит. Аналогично на това той дефинира понятията нормална дължина на опашката, нормални запаси на ресурсите и готовата продукция, нормална напрегнатост на плана и т.н. С други думи не само всеобщото равновеси по Валрас може да се опише като устойчиво състояние на икономическата система, а може и системата да се стабилизира даже и в неравновесно състояние, ако последното е нормално. От какви норми са производни тези нормални състояния на плановата икономика?

1. Конституция на командната икономика.

Под понятието конституция на икономиката, на който и да е тип икономика, разбираме система от норми осигуряваща функционирането на дадена икономика. Първо тук едва ли може да се говори за господство на уталитаризма – това е максимизацията на полезността за себе си от страна на индивидите. Макар разпространяването на потребителската култура през 70-80-те год на миналия век и налчието на стремеж да се осигурят комфортни условия на живот, тази тенденция приемаше специфични черти. Едната тенденция се изразяваше в това, че главният ресурс използван за постигане на определено равнище на потребление беше не производителния труд сам по себе си, а достъпа до редки дефицитни ресурси от онези, които ги притежаваха. Нормата на утилитаризма съществуваща в проста форма като стремеж на индивида да увеличава полезността независимо от резултатите от продуктивната му дейност.

Друга тенденция се изразява в това, че стремежът да се увеличи полезността в условията на дефицит се ограничаваше от високите психологически разходи и стреса предизвикани от необходимостта да стои по опашки, конфликтите, които ставаха там, суетата и т.н. В този смисъл Корнай предлага да се разглежда понятието граница на търпението, в качеството на една от основните характеристики на системата на дефицита. Под граници на търпението той разбира това равнище на концентрация на конфликтите и напреженията, след което икономическите агенти започват да се жалват и да проявяват недоволство. По такъв начин в качеството на първа норма в плановата икономика може да се отдели простия и ограничен утилитаризъм.

Второ рационалното действие също може да се определи като елемент на системата от норми на командната икономика. Но то също приема специфична форма. Става дума за непълната рационалност, обусловена от ограничеността и непълнотата на информацията. При социализма информацията също беше дефицитен ресурс. При несвободното ценообразуване и дефицитността на ресурсите икономическите агенти трябваше да допълват информацията съдържаща се в цените с неценови сигнали като например за величината на запасите, за дължината на опашката, а получаването на информация в натурални показатели винаги е свързано с високи разходи по нейното събиране. В резултат на това в системата възникваше „триене”, т.е. забавяне в съгласуването на позициите на продавачите и купувачите. Триенето приемаше форма на: 1 – Грешки в прогнозата; 2 – Липса на информация от заинтересованиете лица за положението и намеренията на другите субекти; 3 – Неустойчивост на намеренията на заинтересованите лица при приемането на решенията; 4 – Липса на гъвкавост при приспособяването към изменящите се условия. Освен това непълнотата на рационалното действие е обословена и от факта, че икономическия агент е свободен само в избора на средства за постигането на зададените му отвън цели. Целите са зададени от идеологията, а партийно-държавния апарат осъществява преобразуване на идеологическите постановки в конкретни административни и стопански задачи, приемащи формата на планово задание. Затова в качеството на втора норма на командната икономика може да бъде изведено ценностно-рационалното поведение. Трета норма – нормата на доверие съществуваше в социализма в две форми като доверие към държавата и като доверие на микро равнище ограничено в кръга на добре познаващи се един друг лица. При онези условия без доверието към държавата не можеше да се мине, защото всяка значима сделка беше опосредствана от задължителното обръщане към съответния държавен орган за разрешение. В такава ситуация съвършено излишно беше да се доверяваш на непосредствения контрагент, тъй като държавата в качеството си на трета страна гарантираше изпълнението на условията по сделката. Все пак на микро равнище съществуваше някакво доверие но в много персонифициран вид. Това е вярно както на равнище фирми така и на битово равнище. Например взаимодействието се осъществява с лекаря и фризьора въобще, а с точно определен на теб лекар или фризьор. При това важността на дружеските връзки беше правопропорционална на степента на недостъпност на стоките и услугите и обратнопропорционална на възможността за придобиване на дефицитни стоки и услуги за пари. Аналогично беше положението и във фирмите. Четвъртата базова норма в командната икономика може да се определи по следната формула, а именно аз на тебе, а ти на мене. В науката това се нарича съглашение за взаимно оказване на услуги. Разпространеният вариант за получаване на дефицитния ресурс се заключаваше в следното – потребителят или доставчикът от време на време си сменяха ролята. Използването на тази норма предполага, че индивидът застава на точката на контрагента, но не въобще на кой да е контрагент, а на точния, близкия. Това стои в основата на всяка бартерна сделка, а бартера винаги е между близки и познати, а бартера не е форма на пазарна икономика. Петата норма е подчинението на закона. Макар, че при командната икономика изглежда, че всяко взаимодействие е под контрола на държавата то закона съвсем не е всесилен. Самите закони не носят абсолютен характер, а са подчинени на интересите на бюрокрацията и на първо място на партийната бюрокрация.  Подобно отношение на бюрокрацията, което наричаме произвол, не може да не се отрази и на отношението на обикновените граждани към закона. Тяхното всекидневно поведение се характеризираше с двусмислие, а именно публично демонстрираната привързаност към приетите в обществото норми и закони не съответстваше на вътрешното им обеждение и даже стъпваше в противоречие с реалните действия на хората. С други думи поведението на икономическите субекти или обекти в командната икономика се характеризираше с нормата провъзгласено подчинение на закона.

Конституцията на пазарната икономика като съвкупност от взаимно обусловени норми на поведение правещи възможно извършването на сделките на пазара и достигането на равновесното на него. За разлика от нормите на командната икономика, които стабилизираха неравновесното състояние на системата, тук при пазарната икономика крайния резултат от използването на пазарните норми е осигуряването на стабилно равновесие на пазара като идеалния вариант е постигане равновесие на всички пазари.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus