Изменението на институциите във времето

0

Функционирането и развитието на съвремените национални икономики представлява по своята същност процес наситен с постоянни изменения. Те протичат фактически във всички сфери на стопанския живот в резултат на действието на такива фактори като развитието на науката и технологиите, конкуренцията между икономическите агенти, вмешателството на държавата в икономиката, динамиката на международните пазари и др. фактори. Когато се променят условията за приемане на стопански решения, наред с това се налага да се изменят и правилата на икономическото поведение, които наричаме институционални изменения. Това е особено актуална задача през последните 20 год. Години на сериозен преход в източноевропейските страни, кризисни години във финансовата сфера. Това като обективна даденост изисква разработването на специална теория на институционалните изменения, тъй като се налага да се реформира досегашната ик. система. Създаването на такава теория може да се опре на следните методологически предпоставки. 1во – На възгледа, че изучаването на институционалните изменения е предмет главно на икономическата теория. Това означава, че наред с анализа на измененията на икономическите институции и тяхното влияние върху другите сфери на обществения живот тази теория ще прилага ик. инструментариум при изследването и на всички социални, политически, културни и др фактори. 2ро – на разбирането, че трябва да се обърне специално внимание на проблемите на изменението на правата на собственост и на механизмите за пригождение за тяхното изпълнение. 3то – измененията на правилата за икономическото поведение не трябва да се разглеждат въобще и по принцип, а конкретно за всяка социална група обособила се по социално, политически и др. принципи. 4то – взаимодействието между формалните и неформалните правила е необходимо да се изучава в цялото им многообразие и форми на проявление като в никакъв случай не може да се приеме априори тезата, че промяната на формалните правила води до автоматични изменения в неформаните. 5то – При изучаването на институционалните изменения е много важно да се знае, че съществува зависимост между текущите икономически процеси и тези, които ги предшестват. Затова провежданата в момента икономическа политика трябва да се съобразява с традициите в тази област и с очакванията на икономическите агенти за постъпателно развитие на институционалното изменение. 6то – Институционалните изменения, които са свързани с икономическите форми винаги са съпроводени с по-големи или по-малки трансакционни разходи, затова при институционалното проектиране задължително трябва да се оценява предполагаемият им размер за да се знае цената, която ще плати обществото за тяхното осъществяване.

Всяка икономическа теория, в това число и теорията за институционалните изменения се проявява в две форми – позитивна и нормативна теория.

Позитивната икономическа теория за институционални изменения.

Тя трябва да предлага удовлетворително решение на три стандартни задачи, стоящи пред всяка научна теория: 1во – да опише подробно същността, съдържанието и видовете институционални изменения. 2ро – да обясни характера на тези изменения с термините на икономическата теория. 3то – да предскаже възможните институционални измениня в бъдеще време и влиянието, което тези изменения оказват върху институционалната среда. Описанието на институционалните изменения непременно трябва да се базира на описанието на икономическите институции. И тук се появява проблем – между различното дефиниране на институциите в стария и новия институционализъм. Много често се отъждествяват институциите с организационните сфери на дейност на хората – старите инст –  индивидуалната във вид на привични стереотипи на поведение и колективната във вид на различен род организация. Новите институционалист от своя страна интерпретират институциите като нещо, стоящо над отделните участници във взаимодействието……………Това от своя страна налага специфичен облик и при описанието на различните институционални изменения.

Необходимо е също да се различават качествените и количествените характеристики на определени случили се изменения, създадени институции и да се опишат самите процеси на промяната като се разгледа динамиката на крайните резултати. Това е особено важно за онези правила, които имат масово приложение – например законите, защото те касаят поведението на всички икономически агенти в дадена икономическа среда. Задачата да се обяснят институционалните изменения е свързана с логическото извеждане на станалите промени в определен действащ теоритичен модел. Много често това е свързано с анализ на факторите обусловили промяната и на описание на крайните резултати от тези изменения. Много важно е също така да се изповядва виждането, че икономическата теория на институционалните изменения трябва да дава икономическа обяснение на последните. Тези обяснения е необходимо да се базират на теоретическите модели на икономическото, а не на някакво друго поведение на пазарните субекти, които действат в съответствие или несъответствие с дадени правила- Ето защо в науката се налага мнението, че институционалните изменения трябва да се разглежда като процес, който включва следните три етапа: 1ви – Възникване на идеален модел или идея на новото правило или изменение на съществуващи правила. 2ро – Разпространяването на тази идея сред нейните потенциални ползватели. 3то – Разпространяване на самото измерение във вид на нови реално осъществяващи се поведенчески фактори сред отделните икономически агенти. В рамките на всеки от тези етапи действат специфични механизми, посредством които се осъществяват действията, съставляващи тяхното съдържание. Доколкото реализацията на някакъв механизъм, действащ на предшестващ етап, не предопределя еднозначно какъв ще е механизмът, действащ на следващия етап, описанието на цялото многообразие от форми на осъществяване на институционалните изменения може да бъде формулирано във вид на една теоритическа типология на механизмите, които се реализират на всеки отделен етап. В литературата в качеството на механизъм на възникване на идеята, обикновено се разглеждат: 1во – Взаимстването, вземането или вносът на готови правила в икономическата система. 2ро – Спонтанното им възникване породено от различни фактори и 3то – целенасоченото им създаване наричано институционално проектиране или институционална иновация. Механизмите на разпространение на идеите на новото правило обхващат такива форми на комуникация като: 1во – социалното обучение; 2ро – целенасоченото формиране на обществото; 3то – индивидуалното обучение на икономическите агенти като много често то може да е самообучение. В качеството на механизъм на разпространение на същинските институционални изменения се проявява политическия пазар и пазара на институциите. Характеристиката на изброените базови механизми позволява да се очертаят множество възможни траектории на отделните институционални изменения. Всяка от които представлява от само себе си определена комбинация от посочените механизми посредством, които се реализират етапите на отделното институционално изменение. Въпреки това разнообразие конкретните институционални изменения в рамките на предлаганата логическа конструкция се свеждат до определен брой „чисти типове”. Когато към това прибавим и възможностите да се включи и изследва задълбочено влиянието на неикономическите фактори върху институционалните изменения тогава разглежданата типология ще бъде пълна. За да опишиме тези траектории в количествен аспект и по точно да отразим динамиката на разпространението на институционалните изменения в икономиката е удобно да се използва терминът „режим на функциониране на институциите”. В литературата се разграничават три основни режима на функциониране на институциите: 1ви – Бездействието – При него хората занят правилото и как да действат при определени ситуации обаче действат по друг начин. От дадения режим могат да съществуват преди всичко формалните институции. 2ри – Спорадично действие – Даденият режим е налице, тогава когато определено правило може да се прилага а може и да не се прилага. Индивидът или се ръководи от друго правило или постъпва по свое осмотрение без да се съобразява с каквито и да е правила. 3ти – В този случаи хората винаги или почти винаги спазват предписаните правила. Когато в дейността им възникнат ситуации съвпадащи с условията за използване на съответната норма. Необходимо е да се отбележи и още една особеност на понятието „обяснение”, котато то се прилага за институционалните изменения. Това може да се разглежда в два аспекта: 1во – Ние може да се интерисуваме от въпроса защо и как се е изменила някоя съществуваща икономическа институция и второ ние можем да се интерисуваме защо тя се е изменила така както се е случило, а не иначе. Няма съмнение, че в първия случаи предмет на обяснението ще бъде самият факт на случилото се институционално изменение и на причините, които са го обособили. А във втория случаи предмет на обяснението ще бъдат конкретните промени, които са настъпили в компонентите на изучаваната икономическа институция. Значително по трудно е и нееднозначно се оказва задачата за предсказване на институционалните изменения. Основната причина за това не е свързана с институциите като такива, а с измененията въобще защото са налице възможности за възникването на нови обекти, липсващи преди това в предметното поле на теорията. Това обикновено довежда до нови качествени параметри на типологията използвана при изследванията. Те логически ще бъдат изведени само в онази степен, в която могат да се представят във вид на ново съчетание на стари параметри.

Нормативната икономическа теория на институционалните изменения.

Тя решава своите задачи за изработка на препоръки по отношение на желаните институционални изменения в тясна връзка с решаването на задачата за предсказване в рамките на позитивната теория на институционалните изменения. Действително за да може обосновано да се препоръчват едни или други действия насочени към създаване на нови или към изменение на вече съществуващи правила, необходимо е на първо място да се оценят последствията от подобни действия, т.е. да се предскажат бъдещите изменения в поведението на икономическите агенти като реакция на промяната в новата институционална среда. Две важни изисквания трябва да се предвидят при формирането на препоръки за преобразуване на институционалната структура на всяка икономическа система независимо от нейното равнище – микро или макро. 1во – Съзнателните институционални изменения трябва да водят до нарастване на стойността, а не до нейното непродуктивно преразпределение. 2ро – Те трябва да бъдат реализуеми в рамките на вече съществуващата институционална среда и наличното разпределение на силите и възможностите на групите със специални интереси, максимизиращи своята изгода в условията на тази среда. В противен случай изработените препоръки ще се окажат нито повече нито по-малко добри по желание. Икономическата теория може да бъде обвинена от икономическите агенти, че не разбира добре реално случващите се икономически процеси. Всичко това ни довежда до извода, че нормативната теория за институционални изменения много повече от всяка друга нормативна икономическа теория е длъжна да отчита и да се опира на изводите и положенията изработени в рамките на науките, изучаващи човешкото поведение, оставяйки едновременно с това икономическата теория. Това поставя остро задачата икономистите значително по-усърдно да изучават другите поведенчески науки като социологията, политологията, психологията, управлението, антропологията, философията и т.н.

Специално внимание по-нататък заслужава въпросът за причините, които пораждат институционално изменение. Анализът на този проблем е важен, защото значително може да помогне на предполагаемите действия от страна на икономическите субекти за адаптиране към променящите се институции или за действия свързани с внедряването на институционалните иновации. Тъй като институционалната система е подложена на постоянно изменение ние трябва да разберем как работят институциите; защо те съществуват и се развиват в продължение на векове; в какво се състои тяхната жизненост и устойчивост в продължение на времето.

Според Веблен основната причина за институционалното изменение е несъответствието между вече съществуващите институции и изменилите се условия на външната среда. Според Комънз институциите възникват и се развиват като преднамерен резултат от колективната воля на обществото или в резултат на неговата законотворческа дейност. Според Йозеф Шумпетер главен фактор за институционалното развитие са иновационната дейност на предприемачите и технологическия прогрес. Стимулът за такова поведение на предприемача е преследването на печалбата и квазирентата от иновациите. Карл Менгер защитава тезата, че институциите възникват в резултат на взаимодействието на голям брой икономически агенти преследващи собствените си цели. Според него законът, езикът, парите, цените, пазарът, лихвения процент, поземлената рента, държавта и мн. др. са в значителна степен непреднамерен резултат на общественото развитие. Хайек разграничава така наречения от него спонтанен ред, който се базира на абстрактните правила на справедливото поведение, позволяващо знанията за постигане на своите цели на организациите, които са основани на специфични команди. Възможни са два начина за осъществяване на институционалните изменения: 1ви – еволюционния спонтанния начин, а вторият е преднамереният, организираният начин. Първият – при него институционалните изменения, които се осъществяват, възникват и се разпространяват без какъвто и да е предварителен план или замисъл. Процесът на възникване и развитие на институциите се осъществява бавно, постепенно с малки крачки като хората постепенно се учат от собствения си опит и от опита на други хор по пътя на пробите или грешките. За предпочитане разбира се е преднамереният, организираният начин. При него институционалните изменения възникват и се разпространяват в по-голямо или в по-малко съответствие с някакъв осъзнат, предварително разработен план. Те са плод на институционално проектиране и последващи съзнателни действия, които имат целенасочен характер. Обикновено на равнището на националната икономика автор на подобен план е държавата, в лицето на органите, на законодателната и изпълнителната власт. В рамките на икономическите организации автор на такъв план е ръководството на тази организация. Освен тези два начина е възможен и трети начин, който е от смесен тип. Тогава новото правило възниква спонтанно, незапланирано, но неговото разпространяване в дадена икономическа среда се осъществява напълно съзнателно и целенасочено. Неоинституционалният подход се стреми да съедини тези два основни подхода като от една страна подчертава преднамерените опити на икономическите агенти да създават формалните правила, а от друга страна да насочи вниманието си към действието на еволюционния механизъм, който подбира онези институции и договорни контрактни форми, които се оказват най-ефективни във времето.

Специално внимание заслужават възгледите на нобеловия лауреат Дъглас Норт, който има изключителни заслуги за развитието на теорията на институционалните изменения. „Институции, институционална промяна и икономически резултати”. Той насочва вниманието си към източниците на институционално изменение и зависимостта на институционалното поведение от предшестващия път. Според него основните източници на институционални изменения са четери на брой: 1во – Измененията в относителните цени – Те довеждат до институционални изменения, които възстановяват икономическата ефективност в националното стопанство или способстват за нейното достигане. Например измененията в съотнешението на цените на различните фактори на производството променят стимулите за икономическите агенти, които са във взаимодействие помежду си. Новите относителни цени създават нови възможности за получавне на доход, който изисква институционални изменения. 2ро – Технологическите иновации – Те от своя страна също довеждат до изменение в относителните цени и задвижват предходния механизъм. Историческата практика показва, че е възможно също иновациите да доведат до нови икономически съглашения или до цялостна промяна на законите, действащи в  дадена област, което води и до съответните институционални изменения. 3ти – Измененията във вкусовете и предпочитанията на хората – Промяната в цените променя поведението на хората, променя техните стериотипи и създава други стандарти. Това стимулира промяната на потребителския модел на икономическия модел като цяло и отделни негови елементи. 4то – Идеологията – Възникването на нови идеи облечени в определена идеология са важен източник на институционални изменения. Под идеология Норт разбира субективни модели през призмата, на които харата възприемат обкръжаващия ги свят. Идеологическите пристрастия също не са свободни от влиянието на икономическите разчети. Следователно институционалните изменения могат да са резултат както от развитие в техническия прогрес, до отркриването на нови пазари, от ръста на населението и от много други фактори. Протичането на тези процеси прави така, че става неизгодно да продължават да функционират на организационно и институционално взаимодействие, които са функционирали успешно до този момент. Старите формални норми се заменят с нови, а неформалните отмират постепенно, когато започнат все по-малко хора да ги изпълняват.

Институционалните изменения могат да имат за свои резултат следните три неща: 1во – Повишаване на ефективността на националната икономика. Тогава една икономическа група агенти печелят, но никоя друга не губи. 2ри – Преразпределение на ефективността на национално равнище – Когато една група печели за сметка на друга група. 3то – Снижаване на икономическата ефективност  – Когато има  преразпределение на богатството в резултат на институционални изменения, което се съпровожда с търсенето на рента. Преразпределителния вариант на институционалните изменения е най-разпространен в практиката защото винаги ще се намери група, която ще изпусне възможността да получи изгоди при установилата се система от правила, регулиращи обмена в обществото. Във всяка национална икономика има много институции, които изпълняват преразпределителни функции. В случаи на институционални изменения теоретически е възможно даване на компенсации, обикновено от държавата за загубилата страна. Понякога тези компенсации могат да имат съществено значение за да не стане така, че институционалните изменения да доведат до конфликти или насилствени действия.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus