Технологично развитие на фирмата

0

За всяка фирма изработва своя обща стратегия за действие по приоритетните за нея дейности. Понятието се появява от гръцки, което означава умение, изкуство и знание за водене на война. Сферата на иновационната дейност- свързва се със способността за водене на конкурентна борба по развитието и внедряването на новости. Тази проблематика може да се обедини в три главни направления: лидерство по отношение на разходите, диференциране на продуктите и концентриране в сферата на дейност. Това се концентрира в определени концепции, програми, планове и т.н. за направленията, начините, пътищата по които да се постигнат тези цели. В този смисъл стратегията се представя като генерално виждане на насоките и перспективите за развитие, стил на поведение, пазарна позиция, план за работа и т.н.
Върху осъществяването на тези намерения влияят две основни групи фактори: към външните се отнасят условията и характера на бизнес средата, създадената регулаторна рамка, стопанската инфраструктура, международната ситуация и т.н.
Втората група са вътрешните фактори- дели се на две подгрупи. Първата е общи за иновационната дейност на фирмата, свързано с мащаба на микроединицата, профила на дейност, човешкия и други ресурси. Към втората подгрупа- конкретните фактори се отнасят свързаните с детайлната подготовка по разработване на ново изделие, неговото производствено усвояване и пазарната му реализация. Всяка стратегия на фирмата се основава на разработени концепции и прогнози за нейното развитие, като има съответното конкретизиране свързано с НИРИД .
Концепцията- има латински корен- структуриран начин за разбиране, обяснение, тълкуване на даден процес или действие т.е. основна гледна точка по въпроса съдържащ водещата идея. В този смисъл терминът се обозначава като ключова идея, водещ замисъл, конструктивен изначален принцип в научната, техническата и изследователската дейност. Научното и технологично прогнозиране цели да се установят тенденциите в развитието на науката, техниката и технологиите и да се ориентира дейността на фирмата към тези области. Получава се интегрирана фирма-стратегия по отношение на технологии, продукти и пазари. Очертани са два подхода при формалировката и израз на същността на фирмената иновационна система. Според първия това е генерална програма за действие, която формулира главната цел, приоритетите и основните пътища за постигането им по такъв начин, че системата получава единно направление на действие.
Вторият подход определя стратегията като детайлен, всестранен и комплексен план, осигуряващ мисията и достигане целите на системата по използването на новости. Иновационната система на фирмата (ИСФ) е съвкупност от решения в сферата на НИРИД, чрез които се формулират главната цел, задачите които се поставят и мерките и инструментите, с които те да се изпълнят. Като част от общата стратегия на фирмата тя се основава на прецизен анализ на състоянието, възможностите и желаните перспективи за развитие. Изборът на иновационна система започва с извеждане на критериите за оценка на иновационните способности на фирмата- оценка на адаптивността, извеждане на общите тендеции, възможностите за осигуряване на ресурси, способността на кадровия и управленски потенциал и т.н. Целта е да се определят вътрешните и външни критични фактори, които предопределят иновационната система на фирмата. Тези фактори се прецезират в профилната оценка за иновационните способности на фирмата. На база на тези критерии се разработва иновационната програма, която е основа за провеждане на иновационната политика на фирмата. В ИСФ се изработват планове за реализация на отделните иновационни проекти, в които се определят фазите, разделят се правата и задълженията, осигурява се връзката между участниците, разпределят се ресурси и т.н.
Могат да се различат три основни етапа при разработване на иновационната стратегия. Първият е свързан с определяне на нейните цели и сфери на иновационна дейност на база на анализ на състоянието на проблемите на НИРИД на фирмата, конкретизират се целите, с което се детайлизират задачите на фирмата и се дефинират приоритетните области и сферите на дейност.
Вторият етап е свързан със задачите, мерките и инструментите за реализиране на избраната стратегия. Тук се прави избор на схеми за финансиране, конкретизиране на задачите и мерките, определяне на заплащане и стимули и т.н.
Третият етап се прави оценка на изпълнението на целите на стратегията, която осигурява непрекъснат мониторинг и обратна връзка при реализация на конкретните мерки. Това е свързано непосредствено с отчитане на ефективността на НИРИД през призмата на общата стратегия на фирмата.
Осъществяването на ИСФ се реализира чрез иновационната политика на фирмата. Политика е с гръцки корен- означава изкуство да се управлява. Съвкупност от ръководни начала за дейност с определена цел и насока. В този смисъл фирмената политика е система от управленски, организационни, икономически и други дейности, осигуряващи развитието на фирмата.
Фирмената иновационна политика (ФИП) е система от управленски действия по организация, икономизиране и осигуряване на условия за създаване, внедряване и успешна пазарна реализация на иновациите. ИСФ се отразява в нейната иновационна програма, която е основа за провеждане на ФИП.
Като част от общата политика на фирмата в нейните функции влизат действия по информиране на новости, придобиване и/или разработване, производствено усвояване и комерсиализиране на новости.
Три са основните компоненти нв ФИП. Първото е обоснована и премерена според възможностите на фирмата иновационна стратегия с включените в нея анализи, оценки, предвидени цели, задачи и мерки. Вторият компонент е кадровият потенциал, свързан с образователен ценз на заетите, склонност към риск, креативност и т.н.
Третият компонент са ресурсите, като се започне от информационните, през материалните, финансовите и т.н.
За осъществяването на ФИП е необходимо да се отчитат както тези 3 компонента, така и очакваното действие на разнопосочни вътрешни и външни фактори. При условията на новата икономика, особено актуално за ФИП е да отговаря на две главни изисквания: първо да е селективна, да се прави избор, винаги по отношение на няколко алтернативни варианти не само по отношение на заложеното в стратегията, но и по отношение избора на инструментариум, подходи, комбинация на производствени фактори и т.н.
Второто изискване е да бъде адаптивна , което е свързано с отчитане на новите и перспективни тенденции в НИРИД, бързо реагиране според пазарната конюктура, съобразяване с динамиката на международните икономически отношения и т.н.
За осъществяването на ФИП се използват управленски, административни, икономически и т.н. подходи. Целта е на базата на възприетата стратегия и уточнена иновационна програма да се изпълнят общите цели на фирмата и в частност в сферата на иновациите.
Класификацията на инструментите на ФИП, може да се направи по следните признаци:
1. Политика свързана с конституиране на органи за формиране и реализиране на ФИП. Свързана с определяне на приоритетите на научното и технологично развитие. Свързано с организационно и ресурсно осигуряване. Свързано със социалните аспекти.
2. Според начина на въздействие. Може да бъде чрез преки мерки, свързани с договаряне на заплащане, приемане на административни, нормативни и всякаакви други правилници и разпоредби, осигуряване на ресурси, защита на интелектуална собственост и т.н.
3. Мобилизиращи и стимулиращи мерки. Свързани със социални ангажименти, стимули за добри практики, редуциране на нетърговски рискове и регулатори и други.
В зависимост от възможностите и околната среда всяка фирма провежда специфични за нея иновационна стратегия и политика. В най-общата класификация за тях може да се направи според следните критерии:
Според позицията на фирмата на пазара- може да имаме лидерство като поведение с оглед запазване и/или достигане на водещи позици в определена сфера или сегмент. Адаптацията или „втори след най-добрия” позволява да се избегне риска при лидерското поведение. Разчита се на придобиване на върхови постижения или доразвиване на конкурентоспособни иновации.
Имитация се прилага когато на водещи продукти се сменят определени елементи и се получава т.нар. „псевдо марка”.
Вторият класификационен признак е според поведението по отношение на пазарните условия. Настъпателният модел на политика е характерен за фирми, стремящи се да са лидери в един или няколко пазарни сегменти. Промеждутачният подход цели избягване на пряката конфронтация с конкурентите.
Защитнатната позиция се получава при необходимост от бърза реакция при въвеждане на нов продукт със силна конкуренция.
Третият признак е в зависимост на кое се дава предимство. Технологичното теглене е свързано с въвеждане на нова технология, с което се активизира фирменото предлагане. Пазарното теглене е реакция на промените в потребителското търсене и смесеното теглене е комбинация от предходните две.
Според темпото на навлизане на пазара. Бързото навлизане цели чрез малки изменения да се реализира скоростно завоюване на поне 25% от пазара, което е силно рисково.
Късното навлизане се провежда от фирми с голям производствен опит и икономически потенциал.
Бавното навлизане като по-безопасно се провежда от фирми добре проучили пазара и осигурили всички ресурсни и организационни потребности.
Петият признак- зависимост от източника на нововъведенията. На базата на собствени разработки, което си го позволяват мащабни фирми с добре изградена стратегия, наличие на радикални иновации и сериозни възможности.
Съвместните разработки позволяват да се редуцират разходите и риска по иновационния проект, но възникват промени по правата на интелектуална собственост, съобразяване с контрагентите и т.н.
Третият начин е закупуване или усвояване на готови разработки под формата на патенти, лицензи, ноу хау и други обекти на интелектуална собственост.
Последният шести признак- според степента на обновяване на продукцията. Може да имаме производство на принципно нови за пазара изделия, производство на нов за фирмата, но не нов за пазара продукт и реновиране, модернизиране и интензификация на известни за фирмата и пазара изделия.

You might also like More from author

Provided by water damage columbus